Равнините

На запад от Сейрейтей, повечето от земята представляваше равнини и полета. Тук таме се срещаше и по някое друго езеро или гора, а в много редки случаи и къща, принадлежаща на някой достатъчно смел, да живее отвъд Руконгай, без закрилата на шинигамитата.
Наоколо се намираше и резиденцията на Шиба Куукаку. Уви, трудно бе да се предположи къде точно, тъй като всеки два-три месеца тя се местеше другаде (заедно с цялата сграда).

След кратко ходене Сора се озова край равнините, заедно със своята събеседничка, Каори-сан. За момента характерите на двете шинигамита си допадаха, жената бе настроена изключително оптимистично, а момчето се хранеше от нейната позитивна енергия и настроението му се повдигаше.
Двамата имаха съвсем различен стил на бой, което щеше да е от полза и нямаше да си пречат.
-Каори-сан, ще се старая да ви откривам възможности за перфектни атаки, а вие ще нанасяте решаващият удар, как ви звучи идеята ми?- каза момчето с леко обърната глава към другото шинигами, усмихвайки се леко и ходейки към дестинацията на мисията.
-Оо, да това ще ми е първата битка с истински холоу, малко съм развълнуван и отделно притеснен да не се пречкам. Последното, което желая е да съм товар.-
Сора нямаше навиците да говори толкова, но в тази ситуация се налагаше, понеже събеседника му бе изключително по-разговорлив от него и щеше да изглежда грубо, ако не обелваше адекватна дума от време на време. Шинигамито леко се засмя, чувайки за странната алергия, до сега не знаеше някой представител на неговия вид да има алергии и други подобни неща.
-Няма проблем, котките ще стоят на далеч, а аз нямам навика да спестявам истината и това, което вярвам, че е редно да се каже, ще бъде максимално изчерпателен, ако вярвам, че нещо не е редно.- заключи момчето докато ходеше напред.