Bleach Adventure Chronicles

    Масивната гарганта

    Share
    avatar
    Ранс

    Брой мнения : 242

    Масивната гарганта

    Писане by Ранс on Сря Апр 26, 2017 10:07 pm

    Отворена насред полето в покрайнините на Киото, от неизвестен източник, тази гарганта бе достатъчно голяма да позволи на всеки холоу да премине през нея и не изглеждаше, че ще се затвори скоро от самосебе си.
    Наоколо нямаше нищо от интерес, било то хора за ядене или сгради. Това обаче далеч бързо се променяше няколко километра напред, когато вече се навлезеше в града.
    avatar
    Гримулф

    Брой мнения : 42

    Re: Масивната гарганта

    Писане by Гримулф on Чет Апр 27, 2017 11:58 am

    Промъквайки се като сянка, Гримулф доближи огромната порта към света на живите. Отдавна не бе помирисвал свежо рейатсу...
    Наоколо изглежда имаше доста по-слаби холоули, които бяха привлечени от гаргантата, дори Гримулф усещаше чувството, което го дърпаше напред.
    Опъвайки кучешката си усмивка назад, холоула скочи през портата и пое риска...
    avatar
    Прайна

    Брой мнения : 29

    Re: Масивната гарганта

    Писане by Прайна on Пет Апр 28, 2017 1:34 am

    Огромната гарганта, която зейна в непосредствена близост до Прайна някак я стресна. Тя бе свикнала да гледа тъмнината на Хуеко Мундо цели 133 години и не бе стъпвала в човешкия свят от доста дълго време. Това някак й липсваше, но от друга страна се радваше на уединението. За сега крилете й бяха това, което я спасяваше от повечето ситуации, в които един холоу попадаше всеки изминал ден, ала които Прайна се целеше да избягва колкото се може повече. Истината бе, че не й харесваше да е холоу. Да, тя имаше облика на красива птица, ала фактът, че бе от този вид създания, автоматично настройваше останалите около нея против съществуването й. А тя само искаше да запази завинаги спокойствието си близо до сребристата луна на новия й и перманентен дом.

    Любопитството бе ужасно нещо на моменти. Толкова бе лесно то да надделее над контрола, а в повечето случаи пращаше съществото, което го изпитва право в поредната неприятна ситуация. Прайна бе наясно, че каквото има от другата страна на гаргантата нямаше да вещае хубаво, и то този път нямаше да я застрашава само нейния собствен вид, а всичко, що помръдва. Разпервайки широко криле, Прайна все пак реши да остави вечната нощ зад себе си за един кратък миг и се устреми през гаргантата.
    avatar
    Ранс

    Брой мнения : 242

    Re: Масивната гарганта

    Писане by Ранс on Пет Апр 28, 2017 11:23 pm

    Първото нещо, което всички излезли през гаргантата забелязаха беше тъмнината. Бе вечер явно, а наоколо нямаше почти никакво осветление. Благодарение на ярките звезди обаче, ориентацията не бе толкова трудна, а и мястото, от което всички се интересуваха - големият град - светеше като шарен фар напред в далечината. Имаше и нещо повече от светлините обаче - нещо друго, привличащо холоу създанията много по-силно от идеята, че хиляди човешки души вероятно живеят там.
    Наоколо нито Гримулф, нито Прайна усещаха някой особено застрашителен индивид. Повечето бяха все горе-долу от тяхната категория или даже по-слаби. До Киото имаше само няколко километра - разстояние, което вероятно и двамата можеха да изминат за броени минути.

    /Пиша ви така заедно в момента, но това не означава, че трябва да се засичате, ако не искате./
    avatar
    Гримулф

    Брой мнения : 42

    Re: Масивната гарганта

    Писане by Гримулф on Съб Апр 29, 2017 12:07 pm

    Само миг и очите на холоуа се бяха приспособили към този чужд за него свят. Макар високите сгради, павирани пътища и безброй нови миризми да бяха перфектно непознати за вълка, то небето бе същото. Звездите и луната не се бяха променили за толкова години и събудиха отдавна забравено спокойствие в центъра на Грим.
    Деликатният момент бе съкрушен от нова миризма, тази на непознат, но силен холлоу.
    Вдигайки поглед към небесата, сянката на птицата... не, на холлоуа приел формата на красива птица премина над Гримулф.
    Оголвайки зъби вълка подгони новопристигналата, покривайки почти толкова бързо, колкото нея разстоянието до града.
    Дали това бе първата му плячка или съюзник за този лов, той все още не бе решил.
    avatar
    Прайна

    Брой мнения : 29

    Re: Масивната гарганта

    Писане by Прайна on Съб Апр 29, 2017 1:13 pm

    Прайна вдиша въздуха на човешкия свят - бе доста по-различно усещане от това в Хуеко Мундо и дори и да бе нощ, не си личеше особено, поради силните светлини, които караха Киото да грее, като ярка звезда. Япония бе непознат свят за нея, понеже дори и по времето преди смъртта си, тя не бе стъпвала там. Спомни си как доста искаше да я посети някой ден. Никога не й бе минавало през ума, че би могло да е по този начин. Прайна вдигна поглед за миг нагоре, огледа хилядите звезди и за пръв път изящно дългата й и блещукаща опашка не бе единственото нещо, което да акомпанира красивата луна в небето. В сребристата пустиня бе така. Небето на Хуеко Мундо бе осветявано само и единствено от самотната луна, а всичко останало бе непрогледен мрак. Новата обстановка й дойде като глътка свеж въздух, ала не за дълго.

    Тя усети паниката на всички евакуиращи се и как хаоса бе обзел напълна Киото. Хилядите души, които привличаха гладните холоу създания, породиха само съжаление у нея. Тя не бе дошла тук с манталитета да се храни, просто любопитството бе надделяло над волята й. Тя знаеше, че нейните "събратя" щяха да се насочат към хората, защото са лесна плячка, ала имаше нещо, което ги теглеше към сърцето на Киото. Прайна също го усети и затова продължи устремено да лети към града без дори да се замисли.

    Единственото, което не й харесваше бе присъствието на хищника наблизо. Той се отличи от почти всички наоколо, защото бе по-силен от тях и това леко я притесни. Тя познаваше неговия тип холоу изключително добре и знаеше какво му се върти в главата. Сигурна бе, че може и да се опита да я нападне, освен ако нещо наоколо не събуди инстинкта му на хищник още повече от птицата. Тя погледна надолу към вълка, който тичаше почти паралелно на нея. Надяваше се да си няма проблеми с него, но това усещане някак остана притъпено за момента. В интерес на истината холоуите не бяха най-големия й проблем за сега. Тя се намираше в човешкия свят и присъствието на толкова много холоу нямаше да остане незабелязано от Соул Съсаяти, което можеше да значи само едно - шинигами.
    avatar
    Ранс

    Брой мнения : 242

    Re: Масивната гарганта

    Писане by Ранс on Съб Апр 29, 2017 3:53 pm

    До броени минути началната вълна от холоус, към която се считаха Прайна и Гримулф, вече бе навлязла в града. Сега, като се бяха доближили толкова, вече усещаха и наоколо други източници на реатсу, макар че този в центъра си оставаше най-големият със сигурност.
    Що се отнася до най-близките такива, ако продължаха още напред, щяха вероятно да се сблъскат с един индивид, малко по-силен от тях. На ляво пък, по една голяма улица се чуваха всякакви шумове от коли и хора. Тук таме се усещаше и някой по-специален човек измежду тях, но никой не ги достигаше по сила на реатсуто.

    Изведнъж атмосферата натежа много. Усещането продължи само за секунда и веднага след това изчезна, а наоколо промяна нямаше.
    avatar
    Прайна

    Брой мнения : 29

    Re: Масивната гарганта

    Писане by Прайна on Съб Апр 29, 2017 9:10 pm

    Полетът на Прайна бе нарушен от секундната промяна на атмосферата. Тук определено ставаше нещо. Цялата обстановка не й приличаше просто на произволно отворила се гарганта и холоу инвазия, последвала след това. Този хаос бе планиран, а нещо подсказваше на Прайна, че холоуите бяха просто отвличане на вниманието от главната заплаха, която надвисваше над Киото. И засега си вършеха работата перфектно, но кой да ги вини. Гладните неосъзнати холоуи бяха преминали само за да се сдобият с лесна плячка, в лицето на обикновените хора. Това и на тях щеше да им изиграе лоша шега, веднъж щом шинигамитата започнеха да разчистват положението.

    Прайна щеше да процедира както обикновено. Тя много добре знаеше, че не бе в кондиция да напада агресивно, а и не желаеше да го прави. Затова ролята на наблюдател й пасваше перфектно, особено в тази ситуация. От друга страна пък, нейният придружител, който тя все още не можеше да нарече съюзник, бе с манталитета на хищник, затова със сигурност щеше да бъде привлечен от по-силното реатсу, което се задаваше напред. И все пак Прайна възнамеряваше да разузнае положението, преди да предприема каквото и да е било.

    Изящната птица се спусна по посока на по-силното реатсу, което бе усетила преди миг, но гледаше да не се приближава твърде много. Тя прецени ситуацията така, че да може да се приближи достатъчно, за да забележи източника, но все пак тя самата да не бе в пряка опастност. От друга страна държеше и вълка под око, затова си избра една от по-високите сгради на Киото, която да бъде непосредствено близо до целите й и кацна на покрива, наблюдавайки как ще продължи да се развива ситуацията.
    avatar
    Ранс

    Брой мнения : 242

    Re: Масивната гарганта

    Писане by Ранс on Нед Апр 30, 2017 4:52 am

    След известно търсене, птицата най-сетне успя да види въпросният индивид, чийто реатсу усещаше. Той бе гологлав мъж, във втората половина на 30те, облечен с простовата кафява роба, която закриваше остатъка от тялото му, с изключение на дясната ръка, която в момента протягаше напред за да пише нещо по стената на един блок с голяма четка. Секунди по-късно се спря обаче и започна да се оглежда наоколо. Довърши си набързо работата и се затича към една тясна уличка, скривайки се от поглед в нея. Едва ли се бе отдалечил много все още.
    avatar
    Прайна

    Брой мнения : 29

    Re: Масивната гарганта

    Писане by Прайна on Нед Апр 30, 2017 5:55 am

    Ако Прайна имаше вежди, то тук би бил прекрасният момент да повдигне едната. Насред целия хаос, който тепърва предстоеше да се разгърне, мъжът, който й се бе набил на зоркия поглед, привидно изглеждаше по-притеснен от това някой да не го види, че рисува по стената на сградата, отколкото някой холоу да го нападне. Дали бе към главните виновни за случващото се. Не бе шинигами със сигурност, освен ако не се опитваше да прикрие този факт под раздърпаната, и на пръв поглед съвсем простовата, кафява роба. Винаги оставаше възможността от куинши или пък от онези по-надарените хора, които можеха да виждат души и съответно шинигами и холоу. Какъвто и да бе, Прайна бе сигурна в едно - не бързаше да се навира между шамарите, затова просто с кратко разперване на крилете си се премести на съседна отсрещна сграда, за да може мъжът да се върне в полизрението й. Докато се преместваше се сниши съвсем леко, колкото да може да забележи какво бе написал мъжът на стената, но все пак не достатъчно дълго, че да привлече излишно внимание към себе си.

    Вълчо на своя страна не бе действал още. Тя далеч не бе забравила и за неговото присъствие, затова за сега така бе най-сигурно - да наблюдава отстрани и да прецени кога и как да се намеси. Обърна поглед към уличката в която бе свил гологлавия мъж и се опита да го проследи с поглед. Кой знаеше, може би той щеше да си изпати, ако непознатият вълк решеше да му се нахвърли. От друга страна не бе доста доволна с това да остави той да действа пръв и да си изпати, ала нямаше друга алтернатива. Винаги бе готова да се реваншира, ако нещо подобно се случеше. Все пак мъжът не бе чак толкова по-силен от тях индивидуално, какво оставаше за двамата заедно. А и никой не бе казал, че реално трябва да се стига до конфронтация. Повече я притесняваше силната енргия, която усещаше откъм сърцето на Киото, а шестото й чуство подсказваше, че много скоро ще разбере от какво идва тя.
    avatar
    Слендър

    Брой мнения : 2

    Re: Масивната гарганта

    Писане by Слендър on Нед Апр 30, 2017 11:51 am

    Висока фигура без лице се показа от масивната гарганта. Слендър не го беше особено грижа кой беше поставил този "портал" между измеренията, с натрупаният си опит през времето, той знаеше, че няма за какво да се притеснява, и точно къде ще го отведе гаргантата. "Човешкия свят"...Отдавна Слендър не беше посещавал светът на хората, той Слендър точно за това беше и мит, защото беше почти невъзможно неговото съществуване да бъде потвърдено от някой подозиращ го човек, това за което Слендър винаги се уверяваше е, че съществуването му ще си остане неразгадана мистерия докато не стане по-силен.
    -Е.... - отбели бегло Слендър с неговия раздвоен тон, като шумното му раздробено ехото беше по-силно от същинския му глас, който на фона беше спокоен. "...Къде ще бъде моята ловна зона този път!?" - зачуди се холоу-а и реши да отиде на мястото откъдето му беше най-лесно да ловува.
    "Предполагам, че паркът ще е добро начало!"
    Слендър избра лесния вариант както обичайно. Той не се стремеше да консумира "най-силното реатсу" което можеше да намери, макар че по принцип децата бяха с доста свежо реятсу, освен това те бяха най-лесните плячки. Именно поради тази причина Слендър се "разтегна", отскачайки като "пружина" от дупката между пространството и времето, като дестинацията му беше площта където имаше най-много тревиста местност - паркът на градът, като Слендър се надяваше че ще може да изконсумира реатсуто на някое невинно дете. Сливайки се с дърветата в паркът, Слендър щеше да изчака момента в който това място стане претъпкано ако вече не е, докато някое дете с по-силно реатсу от другите не се зачуди каква е тази странна фигура, спотайваща се измежду дърветата.
    avatar
    Гримулф

    Брой мнения : 42

    бау баууууууууу

    Писане by Гримулф on Нед Апр 30, 2017 5:57 pm

    Толкова много реятсу за ядене, толкова малко време... Гримулф не можеше да се спре на едно единствено нещо. Екстаза от лова го бе влудил и холлоуа душеше лудешки с надежда да намери най-сочната плячка.
    В това време някъде зад него от гаргантата се появи друг сравнително силен, но крайно безинтересен индивид. Пък и ако се съдеше по миризмата му, нямаше и да е особено апетитен за хапване.
    Птичката от друга страна се рееше из въздуха, очевидно търсейки собствена жертва. "Въздържана персона" - мислеше си Грим, докато летящият холлоу полетя на някъде.
    Наоколо бе пълно с лесни, но не особено сочки цели, но някъде в града имаше нещо... голямо, нещо което улови вниманието на вълка. С едно последно вдишване Грим се впусна към силният източник на реятсу.
    Щом замъка изгря пред очите му, холлоуа намали темпо и с изненада откри, че същност той знаеше, каква е тази сграда. Замък.....
    Оголвайки зъби Гримулф скочи на съседната сграда с идеята да види, какво се случваше в замъка.
    avatar
    Ранс

    Брой мнения : 242

    Re: Масивната гарганта

    Писане by Ранс on Нед Апр 30, 2017 9:33 pm

    Уви надписа, оставен не изглеждаше особено познат на Прайна - представляваше кръг от нечетливи символи изписани с черна боя. Имаше сякаш и някакъв номер под него, гласящ 06.
    Мъжа междувременно бе свил в дясно, поемайки по заобиколен маршрут към центъра. Преди да може да го последва отново обаче, птицата видя на покрива на един от блоковете пред нея човешки силует - вероятно мъж, поради едрата му физика. Бе обърнат право към нея, но не предприемаше никакво действие.

    Долу пък, малко по-напред, вълка явно се бе натъкнал на неприятна ситуация.
    ***

    Пътят на Гримулф към замъка бе прекъснат съвсем скоро от най-неочакваният вид препятствие, който би се срещнал в голям град - масивна каменна стена, разпростираща се на километри и в двете посоки. Кой знае колко време щеше да му трябва да я заобикаля.
    - Хей хей, насам!- чу се мъжки глас в дясно. На него ли говореше обаче? - Входа е насам!- отново се обади гласа. Инстинктивно поглеждайки в нея посока, вълка видя нисък прегърбен мъж, опиращ се на дървена тояга за да стои прав. Не звучеше възрастен изобщо обаче. Облеклото му бе доста дрипаво и мръсно, а дългата му черна коса прикриваше повечето от лицето.
    - Ето го! След него!- чуха се викове надолу по улицата, идващи зад гърбавият мъж. Секунди по-късно от там се зададе групичка от двама мъже и една жена, носещи тениски, ризи, якета, шорти и темподобни човешки облекла. - Какво по... холоу!- викна единият мъж, щом видя Гримулф. Моментално вниманието им се насочи към него, а гърбушкото тръгна куцайки към най-близкият блок, търсейки да се скрие явно.
    Единият от новодошлите мъже, чийто ръст бе най-ниският от всички, клекна, допирайки ръце до земята, а другият започна да се отдръпва назад, за да е на безопасно разстояние от битката. Жената пък повдигна коженото си яке, разкривайки кубур за пистолет на колана, който моментално бе разкопчан и оръжието извадено.

    Това не бе всичко обаче. Чуждо реатсу започна да се появява на множество места в западна посока (ляво) от Гримулф и Прайна. Шинигамитата пристигнаха.
    /Прайна вижда в момента какво общо взето се случва с Гримулф, но обратното не важи./
    ***

    Слендър скоро достигна града и съответно започна да търси някой парк. Още преди да е намерил дестинацията си обаче му се предостави възможност - едно дете и майка му тъкмо биваха нападнати от някакъв малък холоу с човекоподобна фигура и изключително големи мускулести ръце.
    Междувременно обаче един сенкаймон се отвори по-нагоре по улицата, от където излязоха 5 шинигамита. Повечето от тях моментално се разпръснаха, като само един от тях тръгна в тази посока и забеляза нападението. Дивият холоу определено не излъчваше кой знае какво реатсу, но шинигамито бе почти на същото ниво като Слендър.
    avatar
    Слендър

    Брой мнения : 2

    Re: Масивната гарганта

    Писане by Слендър on Нед Апр 30, 2017 10:40 pm

    Холоу с форма наподобяваща хуманоид....колкото интересно да звучеше, Слендър бързо изгуби своето любопитство когато усети неговото реатсу, защото то не беше нещо особено. Шинигамито обаче, от друга страна, не беше никак зле. Късмет беше, че Слендър не трябваше да се разправя с цели 5-ма противника, защото това би било доста нечестно. Само един от тях беше достатъчно глупав, за да се притече на помощ на майката и на детенцето, които бяха обречени както и да беше постъпил Шинигами-то. Слендър предполагаше, че ако шинигамито беше надвил дивия холоу той можеше да влезе и на двамата с изненадваща атака използвайки неговия Shokugiten, помитайки всички със все онзи от неговия вид. Не беше толкова лесно, обаче. Слендър трябваше да подхване тактически. Той щеше да се скрие зад ъгъла на някоя близка сграда, наблюдавайки как протича схватката. Може би шинигамито щеше да даде команда на хората да избягат към посоката на Слендър, ако това се случи както той го е предвидил, тогава Слендър щеше може би да впринчи двата човека без останалите да разберат, и да не му се наложи да се разправя с Шинигамито, понеже Слендър знаеше, че те бяха доста строги противници, особено считайки че реатсуто на това Шинигами беше равностойно на неговото. Слендър изчака, скрил се "в сенките", откъдето щеше да гледа екшъна, от който резултат зависеше как щеше да постъпи Слендър - неговото действие щеше да бъде вкарано в сила в зависимост от обстоятелствата. Слендър се опита да прикрие своето присъствие възможно най-ефективно, може щеше да му се наложи да използва своето Hekigami върху Шинигамито за всеки случай, така щеше и да го обърка психически и да даде малко преднина на своя "приятел" - холоу-а, но в същото време целта му беше да се скрие самият себе си напълно.
    Едно беше сигурно - Слендър нямаше да остави някой от всички онези 4-мата да умре, без да абсорбира реатсуто на всеки един от тях. Слендър нямаше намерения за сега да партнира с дребния Холоу - не стига че не беше от неговия калибър, но и вършеше работата му вместо него самия което никак не му хареса, даже за малко да успее да го разгневи, Слендър обаче запази своята композиция, по този начин той мислеше трезво.
    avatar
    Прайна

    Брой мнения : 29

    Re: Масивната гарганта

    Писане by Прайна on Нед Апр 30, 2017 10:46 pm

    Неприятно. Това бе думата, която Прайна търсеше в мислите си. За броени секунди, ситуацията се бе изменила по доста неприятен начин, за някои повече от други. Е, очакваше се, че положението няма да е безопасно завинаги, ала тук се очертаваше да настъпи същинско меле. От една страна бяха по-надарените хора, които имаха способности да се защитават от холоу инвазията, а към тях и куиншитата. От друга бяха шинигамитата, които я, точно си помислихме за вълка, а той в кушарата и не, този път не ставаше дума за Гримулф. Шинигамитата бяха пристигнали и това не бе на добре. Настъпи един хаос от реатсу енергия, ала за сега Прайна не бе пряко застрашена от тях.

    Пред нея се бе развила доста интересна ситуация. Първо символът. Не й бе познат, определено, ала бе убедена, че не бе просто произволно графити, което бе оставено от някого, който си нямаше друга работа в момента. Може би номерираше нещо важно. Каквото и да бе, сега нямаше време да разсъждава по този въпрос. Пред Прайна, на отсрещната сграда имаше една фигура. Птицата бе загубила от поглед другия мъж и докато го движеше из улицата, въртейки главата си, тя забеляза тъмния силует. Съмняваше се фигурата да принадлежеше на същия човек, който току що бе изгубила от поглед. Ясно беше, че тя се втренчи в него, а той в нея и се дебнеха, кой би помръднал пръв. От друга страна, нейният непознат "приятел" се бе натресъл на групичка от хора, които не му мислеха доброто, но чувството поне бе взаимно и от страна на холоуа.

    Височината й даваше предимство. Тя виждаше ситуацията, която се бе заформила на долната улица и можеше да прецени как да процедира, в зависимост от това как се развиеха нещата. Мъжът на покрива я притесняваше леко, ала засега тя реши да остане неподвижна. Бе готова за бърза реакция, но все пак следеше какво щеше да се случи и долу. Нека той действаше пръв. Това до някъде бе предпочитана стратегия от страна на Прайна. Нека противниците й действат първи, така тя можеше да разбере дали са такива в действителност или не, а от нейна страна нямаше враждебни действия или намерения. Така ако отсрещната страна бе неутрална, имаше шанс да се избегне конфронтация. Надяваше се само мъжът да не бе шинигами, но това за сега й се струваше най-малко вероятно. Дали и той бе страничен наблюдател, работещ за страната, която всяваше хаос в Киото. Само времето щеше да покаже. За момента Прайна бе като онези каменните статуи на водоливници (или гаргойли, както повечето хора ги знаеха) и не помръдваше от покрива.
    avatar
    Ранс

    Брой мнения : 242

    Re: Масивната гарганта

    Писане by Ранс on Пон Май 01, 2017 4:32 am

    След известно време индивида на покрива сякаш загуби интерес у Прайна и започна да наблюдава околностите. Никакви действия обаче не предприемаше засега. Ако не друго, поне не изглеждаше агресивно настроен.
    Гологлавият мъж с робата пък вече се бе отдалечил почти извън полезрението на птицата. Ако не го последваше сега, щеше да го изгуби изцяло, когато влезеше в следващата тясна уличка.
    /Следващият ми пост при вас няма да го направя докато Гримулф не си свърши хода, защото иначе трябва да прогресирам времето в ивента без той да е имал шанс да реагира./
    ***

    Съвсем очаквано, шинигамито и холоула при Слендър се сбиха. Битката моментално тръгна в полза на шинигамито и вероятно така щеше да си остане. Дивият холоу вече бе загубил едната си ръка и имаше няколко леки рани по тялото. Шинигамито от друга страна бе понесъл само един удар, който едва ли му бе докарал повече от някоя друга синина. Майката и детето уви нищо не виждаха, тъй като все пак бяха обикновени хора и просто седяха объркани, чудейки се какво се случва, докато паважа и стълбовете около мястото се разбиваха сякаш от самосебеси.
    Междувременно назад в далечината се усети реатсуто на още прииждащи холоус. Скоро вероятно щеше поне няколко от тях да се озоват тук.
    avatar
    Гримулф

    Брой мнения : 42

    Re: Масивната гарганта

    Писане by Гримулф on Пон Май 01, 2017 12:54 pm

    //пиша пиша ;Д


    Ето, че първият лов в света на живите щеше да се окаже труден.... е поне изглеждаха силни. Щом са силни, значи ще са и апетитни.
    Без да се бави Грим се хвърли към човеците в опит да си върне инициативата. Нищо, че го превъзхождаха все пак добрият лов винаги бе в ущърб на ловеца.
    Инстинктите на вълка му подсказаха, че този дето допира ръцете си на земята щеше да е проблемен. Използвайки пълната си скорост Грим се насочи към жертвите и дори скочи върху стената, тичайки по нея. (до колкото разбирам те също са по нейната дължина?)
    Лова вече бе напълно изпълнил съзнанието на холлоуа и той имаше два варианта: да пирува или умре.
    Атаката на холлоуа целеше едно нещо да стигне до първият човек и да му отхапе главата... или поне част от него.
    avatar
    Прайна

    Брой мнения : 29

    Re: Масивната гарганта

    Писане by Прайна on Пон Май 01, 2017 2:15 pm

    За щастие фигурата на отсрещната сграда не бе враждебна и Прайна можеше да фокусира вниманието си другаде. От една страна имахме гологлавият мъж, който прибягваше разстоянието към следващтата си дестинация. Започваше и да се отдалечава доста и ако птицата искаше да продължи да го вижда щеше да трябва да се премести на друга сграда. Замисли се дали си заслужава да го следи. Вярно, бе й любопитно какви са тези символи, които рисува, но за нещастие породилата се ситуация до стената, над която Прайна можеше да прелети без проблеми, бе доста неприятна за вълка.

    Същински хищник, да се нахвърли така на трима без даже да прецени ситуацията. Нали уж бе осъзнат холоу, а не от онези, които ги тласкаше само жаждата за реатсу. Честно казано постъпката му не я учуди изобщо, понеже явно ловът бе в кръвта му, а някои неща не се променят. Нищо чудно това негово действие да му изиграе лоша шега. Прайна разпери криле и се премести още веднъж на една от съседните сгради. Целта й бе да се позиционира по-близо до битката, която щеше да се разгърне долу на улицата, но в същото време целеше да остане незабелязана. Любопитната птичка не бързаше за никъде и не възнамеряваше да се намесва излишно, там където не й бе работата. Под зоркия й поглед, тя прецени да изчака и да събере малко информация хем за Гримулф, хем за опонентите му.

    От друга страна не бе забравила за фигурата, която подмина и с която се гледаха до преди малко. Не обичаше да се поставя в неприятни ситуации и въпреки че той не бе показала враждебни действия към нея до момента, не болеше да бъде предпазлива. Зачуди се дали ще може да види и гологлавия мъж измежду уличките, сега когато се премести по-наблизо. Ако нещо й привлечеше вниманието в нея посока, можеше лесно да стигне до там, ала онзи замък в далечината хич не й вдъхваше доверие, точно обратното.
    avatar
    Ранс

    Брой мнения : 242

    Re: Масивната гарганта

    Писане by Ранс on Пон Май 01, 2017 5:52 pm

    Гологлавият мъж уви изчезна между сградите, вече непроследим за птицата. Реатсуто му се усещаше в далечината, но от къде точно из всичките улички на града нямаше как да се разбере. Фигурата на покрива продължаваше неактивно да наблюдава мястото, сякаш чакайки нещо.
    ***

    Долу пък, по пътят на Гримулф изведнъж изникна остър скален откъс, насочен под наклон към него. Идеята вероятно бе вълка да се наниже сам с инерцията си на камъка. За негов късмет обаче, той точно преди това бе решил да си помогне със стената, притичвайки набързо по нея, което му позволи да избегне сблъсъка с препятствието.
    Виждайки това, клекналият мъж изцъка недоволно с език. Жената пък направи бърза крачка, заставайки пред него и изстреля два енергийни куршума към хищният холоу. Ако Гримулф продължеше направо, оставяйки атаката да го удари, вероятно щеше да захапе стрелеца преди хората да реагират.

    Реатсуто на бройка шинигамита, вероятно 2-3, започна да се доближава насам. До няколко хода щяха да достигнат това място.

    /Забравих да уточня досега относно реатсуто им. Жената е куинши, а мъжете са хора. Всичките са на вашето ниво по сила на излъчване, с изключение на последния, който седи назад - неговото е слабо./
    avatar
    Прайна

    Брой мнения : 29

    Re: Масивната гарганта

    Писане by Прайна on Пон Май 01, 2017 7:23 pm

    Както и предполагаше, гологлавият мъж се бе скрил напълно от погледа на Прайна, но това не й направи особено впечатление, имайки се в предвид как атаката на Гримулф изтреля битката в доста динамична начална фаза. За негово щастие, решението му да тича по стената предотврати да бъде набучен като шишче, но все още далеч не бе извън опасност. А за капак, идваха и шинигамита. Колко прекрасно. За момент на Прайна й се прииска да отлети нанякъде по-безопасно от тук, ала ето че добричкото в нея надделя отново. Вълчо се бе нацепил на групичка хора, сред които и куинши, а на всичкото отгоре шинигамитата, които щяха да пристигнат скоро автоматично щяха да са против него, понеже бе холоу, че и то доста агресивен. Птицата бе изключително запозната с това преустановено отношение, което всички имаха към холоуите, ала това нямаше шанс да се промени, затова тя бе свикнала да живее така. Не че бе напускала Хуеко Мундо особено много след смъртта си, но все пак и холоуите не си помагаха на репутацията.

    Прайна определено нямаше файда да се показва и да загуби преимуществото, което имаше. Да, те може би усещаха реатсуто й, но не знаеха къде точно се намира, пък и тя не бе помръдвала особено много, затова в разразилата се битка, бе доста вероятно да не й обръщат внимание. Използваше сенките и височината, като преимущество, но въпреки че нямаше да се показва, това не значеше, че щеше да гледа просто как вълчо се бие сам срещу трима, а много скоро повече. Тя за миг разпери криле, а след това ги сви отново, като така събираше нужното реатсу за бариерата, която щеше да предпази Гримулф от идващата атака срещу него. Така той от своя страна щеше да може да действа по-уравновесено срещу опонентите си. За броени секунди златистото реатсу на Прайна обгърна другия холоу, под формата на предпазна бариера, а самата птица се премести на съседен и по-тъмен ръб на сградата, на която стоеше. Не желаеше да се заседява много дълго на едно място.
    avatar
    Гримулф

    Брой мнения : 42

    бау баууууууууу!!!

    Писане by Гримулф on Пон Май 01, 2017 11:14 pm

    Не бе напълно ясно дали кучешките муцуни можеха да се подсмихват, но Гримулф определено направи точно това. Може би това, че бе холлоу му даваше специални сили за подсмихване към глупави противници.
    Мъжа използващ земя, очевидно щеше да създаде най-много проблеми, благодарение на умението си да манипулира земната повърхност. За жалост мацката с пистолета също бе предприела действие, по-бързо от очакваното.
    За съжаление, холлоуа вече бе вложил прекалено много в тази атака, и за съжаление смяташе да я прекрати бързо. В битка срещу превъзхождащ по-бройка противник, най-разумният ход бе да намалиш бройката им още в началото.
    Без да се тревожи за поетите щети Грим впи нокти в стената още повече и ускори. Отворената му холлоуска паст жадно очакваше реятсуто на жената....


    avatar
    Ранс

    Брой мнения : 242

    Re: Масивната гарганта

    Писане by Ранс on Вто Май 02, 2017 1:45 am

    Двата куршума се сблъскаха с вълка... или по-точно с жълтата енергийна обвивка по тялото му. Първият съответно нищо не направи, а вторият едвам успя да счупи бариерата, но уви не оставаше достатъчно енергия в него, че да пробие твърдата кожа на целта си.
    Секунда след това Гримулф достигна жената и впи зъби в рамото й, напълно осакатявайки го, а след това и прегризва през една от вените на врата. Въпреки бойните й умения, физическата сила на жертвата изглежда бе, като на обикновен човек, което означаваше, че съпротивлението бе минимално. Дали от болката или рязката загуба на кръв, тя загуби съзнание и увисна безжизнено у вълчата уста. Не бе мъртва все още, но с този кръвоизлив скоро щеше да е.
    Изражението на мъжът зад нея се изпълни със страх и погнуса. Веднага той се засили към стената, удряйки я с дясната си длан. Момент по-късно, от там се сформираха и изстреляха пет малки шипа, близо половин метър всеки, целейки се по хищника.

    Шинигамитата идващи насам вече бяха скъсили разстоянието с 1/3.
    avatar
    Прайна

    Брой мнения : 29

    Re: Масивната гарганта

    Писане by Прайна on Вто Май 02, 2017 2:58 am

    За щастие, бариерата, която Прайна бе генерирала около тялото на Гримулф, успя да неутрализира щетите напълно, а той от своя страна разкъса няколко вени по врата на жената, правейки я чист пътник. Ситуацията не се хареса на птицата, ала нямаше особен избор. Реално погледнато те го нападнаха първи ... нали? Това си казваше Прайна, за да оправдае случващото се. Ето защо всички мразеха холоуите и ето защо всички бяха с такива предубеждения към тях. Може би минаването през гарганата бе грешка. За миг тя се разсея от случващото се, ала все по-приближаващото се реатсу на шинигамита не я успокояваше, напротив даже я накара да направи нещо доста глупаво. Тя не се съмняваше, че вълкът ще се справи със ситуацията достатъчно добре и сам, но предпочиташе двете битки да не се смесват една с друга. Все пак ако положението тръгнеше да отива на зле, просто да отлети и да го остави, не бе опция. Лоша шега на характера, до която се надяваше да не се стигне.

    Разпервайки криле, птицата се спусна с глава надолу към мъжът с уменията да контролира земята. Докато летеше към него, тя генерира втора бариера около Гримулф, за да може каменните шипове да не го наранят. След това, малко преди да достигне мъжът, и когато вече бе набрала инерция, тя завъртя ноктите си по посока стената, до която стоеше той и целеше да се забие в него така, за да може да го удари в нея. Ефектът от изненадата бе на нейна страна, а човекът едва ли щеше да очаква това. Прайна летеше с максимална скорост, ала не целеше да се забие в него с цялата си сила, понеже идеята й бе да го зашемети по-скоро, и после вълчо да си го довърши. Истината бе, че това бе паническо взето решение от нейна страна. За сега тя помагаше на Гримулф, ала със сигурност не бяха съюзници. Още присъстваше фактът той да се опита да захапе и нея, но тя нямаше да му позволи това. Планът бе, след като забие мъжа в стената да излети веднага нагоре и да освободи пространство на вълчо за атака. Бе си харесала една средно висока сграда, вляво от посоката, в която летеше в момента и мислеше да кацне там, освен ако нещо не се объркаше по пътя.
    avatar
    Гримулф

    Брой мнения : 42

    бау баууууууууу!!!

    Писане by Гримулф on Вто Май 02, 2017 10:28 am

    //абе вие не спите ли бе хора?
    //бтв има ли смисъл да трепя тия хора същност? Смисъл трябва ли да правя ном-ном за да им абсорбирам реятсуто или какво?


    Златистата бариера, която се бе оформила около Грим го изненада за момент, но само за секунда. Ето, че птицата най-накрая разкри намеренията си.
    "Аригато." - Все така държейки жената в уста, вълка бе използвал езика на холлоулите за да изпрати благодарността си към птицата.
    В този момент мъжа бе ударил стената, което подсказа на Грим, че още една атака идваше към него. Използвайки умиращата жена като употребена кукла, холлоуа я захвърли към стената, и отскочи в този момент. Дали човека щеше да прекъсне атаката си не бе ясно, но вече познатото златно реятсу отново бе обгърнало вълка.
    Куйншито бе доста апетитно, но Гримулф не бе забравил и за 3тият член на групата, а точно сега се бе насочил към него.
    В същият момент птицата бе нападнала мъжа със земните способности, факт който затвърди мнението на вълка, че бе попаднал на друг хищник като него. Да лови в глутница бе забравено усещане за холлоуа, но го изпълни със задоволство.
    Черно-белият холлоу не смяташе да пречи на птицата, все пак тя си бе заслужила плячката.
    "Добър улов!" - отпрати той като поздрав и продължи преследването на третият мъж, този със слабото реятсу.
    Носа на Грим го предупреди, че съвсем скоро щяха да се появят и шинигамита, а тогава вече щеше да е много неблагоприятно за него, дори и с помощта на птицата.
    Лова трябаше да приключи бързо и да се покрият...
    avatar
    Ранс

    Брой мнения : 242

    Re: Масивната гарганта

    Писане by Ранс on Вто Май 02, 2017 5:29 pm

    /Вече ти отговорих по скайп, но не. Няма нужда нищо да правиш с тях, освен ако нямаш някаква мутация дето да се възползва от това./

    Комбинацията от златистата бариера и неестествено здравата кожа на вълка беше достатъчна да спре изцяло щетите от каменната атака. Секунди след това Прайна достигна целта си, забивайки ноктите си в тялото му а също и блъскайки го в стена.
    /40 щети/
    Атаката му бе дошла напълно изненадващо на мъжа, което означаваше, че по никакъв начин не бе успял да се предпази и съответно раните му никак не бяха леки.
    Третият човек отзад пък се опита панически да побегне, когато видя Гримулф да се засилва към него, но уви бе твърде бавен и слаб. В интерес на истината и реатсуто му бе изключително слабо. Явно е бил някакъв вид информатор или гайд, от колкото боец.
    И ето, че за нула време схватката приключи. Единственият враг все още в съзнание бе мъжът със земните способности, който сега се облягаше обездвижен на стената. Не изглеждаше, като че има останали сили да се бие.

    Шинигамитата щяха да пристигнат съвсем скоро (следващият ход), а прегърбеният мъж се криеше все още в една от близките къщи, където бе влязъл одеве.

    Sponsored content

    Re: Масивната гарганта

    Писане by Sponsored content


      В момента е: Чет Юли 19, 2018 1:15 am