Bleach Adventure Chronicles

    Масивната гарганта

    Share
    avatar
    Фушиги

    Брой мнения : 12

    Re: Масивната гарганта

    Писане by Фушиги on Вто Май 02, 2017 5:47 pm

    "Ах, някой вече е отворил гарганта за мен" бе първата мисъл минала през обърканото съзнание на Фушиги, когато взорът му бе посрещнат от масивния процеп в пространството. Бяха минали едва няколко десетки години, откакто бе разбрал къде може би се намираше обичната му човешка годеница, и ето на - човешкият свят сам бе отворил обятията си за него. Елегантно премина разделението между световете, доволно размятащ опашка, повече приличащ на куче, вместо на лисица. Вирна муцуна и започна да души наоколо, изучаващ околността.
    avatar
    Ранс

    Брой мнения : 242

    Re: Масивната гарганта

    Писане by Ранс on Вто Май 02, 2017 6:39 pm

    Първите две неща, които лисицата веднага установи, бяха че се намира насред някакво поле точно отвъд голям град и че навсякъде покрай него е пълно с други холоус, насочващи се към въпросният град. Нищо изненадващо - от центъра на Киото се чувстваше изключително голям източник на реатсу, привличащ всички към него като молци на крушка.
    Нещо голямо се случваше там... нещо неустоимо.

    Атмосферата натам бе абсолютна каша от реатсу - стотици различни източници във всички посоки, кои холоу, кои шинигами или хора. Същински душевен карнавал.
    avatar
    Прайна

    Брой мнения : 29

    Re: Масивната гарганта

    Писане by Прайна on Вто Май 02, 2017 7:02 pm

    Или Прайна не умееше да си преценя не толкова голямата сила, или човека не бе кой знае колко физически силен, а може би като добавим към това и скоростта от инерцията, която бе набрала, се получи малко по-увеличен ефект, от колкото птицата очакваше. Тя не само успя да тресне мъжа в стената, но и да му нанесе доста сериозни щети и чак да го повали на земята. Нищо не й попречи, както се бе спуснала на местоположението, също толкова грациозно и да отлети на съседната сграда. Тя бе по-ниска от предната, добре покрита със сенки, че да не се набива на очи, но все пак искаше Гримулф да знае, че ако нещо се обърка, не го е зарязала да се оправя сам. Що се отнасяше до плячката, тя сi бе негова. Прайна се бе намесила да му помогне, а не да му я краде, което честно казано не бе по вкуса й. Цялата тази ситуация...

    Седейки и наблюдавайки отгоре върху сградата, угризенията я застигнаха. Това бе толкова уморително психически всеки един път. Защо й трябваше изобщо да си вре клюна там, където не й бе работата. Не съжаляваше, че е помогнала на вълчо, съжаляваше, че трябва да се стига до това. Сега последният му опонент лежеше ранен на земята и въпреки, че още можеше да се бие, то Прайна го бе вкарала в доста неприятно положение срещу същински хищник. Тя не бе такъв. Много далеч бе от тази дума. Ако не я беше притиснало реатсуто на наближаващите шинигамита, тя никога нямаше да се намеси. Щеше да си върши работата от далеч, без да я забелязват. Хищникът не се колебае. Той скача директно с ясни цели, обикновено бивайки как най-бързо и ефективно да умъртви плячката си. Прайна можеше и да е красива птица, но твърде дълго живееше като лешояд в Хуеко Мундо. Повечето от душите, с които се хранеше, бяха остатъка от лова на други хищници. Осъзнаваше в какво положение се намира. Холоу, който не обича да ловува. За миг фотосинтезата й се стори нещо прекрасно, уви, организмът й не действаше по този начин. За жалост.

    Погледът й бе вперен в Гримулф. Тя следеше действията му внимателно, но все пак искаше той да побърза с убиването на третия човек, за да може да се измъкне от идващата заплаха. Междувременно тя щеше да се възползва от момента, за да възтанови малко от малко - някакво реатсу. /c'mon passive regen, click in like it's hot/

    avatar
    Фушиги

    Брой мнения : 12

    Re: Масивната гарганта

    Писане by Фушиги on Вто Май 02, 2017 10:40 pm

    Лисицата се подсмихна под мустак - сигурно отстрани би изглеждало объркващо и стресиращо, такава типична човешка емоция да разкраси животинската муцуна, и се запъти към примамливия източник на реатсу. Дали беше капан? Може би - защо да не беше. Съвсем скоро щеше да се получи една голяма сбирщина от още холоус, подобни на него, но може би и праведните шинигамита щяха да се появят; не можеха да изпуснат шанса да раздадат правосъдие и да четат морал. Лисицата също имаше свои цели в този живот, които малко или много се въртяха около изкачването в йерархията, а за целта трябваше да трупа реатсу за себе си, и точки пред господарите. Потрепери едва видимо при неприятната мисъл озарила съзнанието му - господари, сякаш щеше да падне толкова ниско да робува на някого. Просто временна спънка по дългия път до себедоказване и извоюване на мечтаното.
    Локализира по-заобиколен път и се запъти натам, решен да стигне до Източника, прикриващ се в сенките, без да се набива на очи и да привлича ненужно внимание. А и със сигурност по-слабите холоус и уплашените, неспособни хора щяха да се крият по малките улички - щеше да се забавлява с тях и да черпи енергия по лесния начин, като същевременно не си навличаше белята И се доближаваше до мястото привлякло интереса му.
    Усещаше как желанието за битка и човещината се борят в него, но продължи целеустремено да се движи към вътрешните улички на... е, това място, на което се намираше. Преди години бе свикнал да игнорира бушуващите емоции и воюващите помежду си мисли, които сякаш бяха отделена от него цялост; знаеше, че дойде ли време за бой, човешкото в него ще подвие лапи, ще сведе глава и ще се остави да бъде надвито от първичния инстинкт.
    avatar
    Гримулф

    Брой мнения : 42

    Re: Масивната гарганта

    Писане by Гримулф on Вто Май 02, 2017 11:08 pm

    //woooo, wooo its the sound of the police!


    Ето, че и последният оцелял падна под зъбите на холлоуа. Забивайки двата си изключително дълги зъба, Грим подсигури пътешествието на мъжа до другият свят.
    Хищническият звяр нададе победоносен вой, високо към небесата и оповести, че за пореден път пирува!
    Горещата кръв все още капеше от чудовищната му паст, когато холлоуа се обърна победоносно и с изненада установи, че птицата бе оставила плячката си жива. Нима човека бе прекалено силен? Не... реятсуто му бе слабо....
    Гримулф не доумяваше, какво се бе случило, но носа му го предупреди, че шинигамитата наближаваха. Макар и бройката им да бе неизвестна, то със сигурност нямаше да е изгодна битка в такова открито пространство.
    Може би затова птицата бе прекратила атаката си? Но нима не можеше да хване човека и да го изпусне от високо? "Странна птица" - помисли си Грим отново подуши въздуха.
    Шинигамитата найстина бяха близко, прекалено дори. Ръжмейки ниско вълка реши да изчака за по-добър момент за атака и побегна в противоположната посока.
    В този момент носът му долови друга миризма, тази на гърбушкото от преди това. Този пък се криеше в една от къщите наоколо.... използвайки прикритието на сградите, холлоуа побягна към криещият се с идеята да го притисни и скрие от шинигамитата.
    Ако това нямаше, как да се случи, то вълка просто щеше да избяга в друга посока...


    //тъй де, нз точно къде е тази къща
    avatar
    Ранс

    Брой мнения : 242

    Re: Масивната гарганта

    Писане by Ранс on Сря Май 03, 2017 1:46 am

    Единственият човек от битката, останал жив, далеч не бе в състояние да спре Гирмулф. Даже се молеше вълка да си тръгне.
    Въпросната къща бе достатъчно наблизо, че да се скрие в нея навреме звярът. Още с влизането си вътре, той завари гърбавият мъж от по-рано. Явно бе прекарал времето в наблюдение през прозореца.
    - Б... браво... браво!-  възкликна той. Тонът му бе развълнуван и невинен, като на дете. Почесвайки се грубо по един гротески израстък от кожа и мас на врата, той куцайки тръгна към дъното на стаята, обръщайки гръб на хищният холоу без даже да му мигне окото. - Таен проход в стената... ще ти покажа!- несвързано заговори той, подсмивайки се неловко след това.
    Междувременно шинигамитата пристигнаха отвън. Бяха общо трима, един от които сравнително слаб, но другите двама имаха реатсу на нивото на Гримулф и Прайна. Първата им работа бе да дотичат до раненият на стената мъж и да започнат да го разпитват. Той естествено посочи към къщата, в която черният вълк се бе скрил. Също вероятно и ги информира, че наоколо кръжи летящ холоу, който му помага.
    Веднага и тримата се затичаха към къщата с извадени катани, като същевременно се оглеждаха и нагоре.

    През това време гърбушкото отвори един от страничните прозорци, с изглед към дясната част на стената и непохватно излезе през него. Шинигамитата го видяха разбира се и моментално двама от тях се втурнаха натам (единият е слабият), докато третия остана пред вратата да пази.
    - Спри!- извикаха те, проверявайки дали той ще ги чуе. Странният мъж не излъчваше никакво реатсу и съответно бе трудно на пръв поглед да се предположи, дали имаше способността да вижда свръх естественото или не.
    /Всичко, което се случва свързано с гърбавият мъж можещ да го прекъснеш по всяко едно време, ако решиш да го нападнеш и тн./
    ***

    Фушиги не след дълго навлезе в урбанизираната част от Киото. Главните улици бяха пълен хаос - навсякъде се биеха хора, шинигамита и холоус, а цивилни бягаха, в надежда да се евакуират от какъвто там катаклизъм се случва. Определено малките улички биваха по-безопасният маршрут из града.
    След известно време, той попадна на жена и мъж, бивайки нападнати от крилат холоу, наподобяващ лешояд, с маска не само на лицето, но и на гърба. Телата им лежаха в безсъзнание, а душите им бяха насилствено изкарани от телата, викащи панически за помощ.

    Няколко километра в дясно обаче се усещаше реатсуто на две шинигамита и човек. Съдейки по буйното им качество, вероятно се биеха помежду си по някаква причина. Кой знае, дали щяха да дойдат насам или не.
    Още далеч напред пък оставаше центъра на града, от където и бе главният източник на реатсуто, привличащ всички холоус насам.
    avatar
    Фушиги

    Брой мнения : 12

    Re: Масивната гарганта

    Писане by Фушиги on Сря Май 03, 2017 3:04 am

    Фушиги с малко да изпусне контрола над реатсуто си от кеф. Не само, че бе съумял да избегне патакламата по главните улици, ами и си бе намерил жертви. И то готови за хапване. Само да се отървеше от конкуренцията. Усещаше натрапчивото реатсу на трите ближни фигури, но сякаш не му се занимаваше с тях - не и още. Току виж бяха достигнали временен съюз и се бяха обърнали срещу него - все пак каквито и разпри да имаха, той като холоу се явяваше общият им враг. Насочи вниманието си обратно към лешояда, с любопитство забелязал двете маски. Може би си имаше работа със сиамски близнаци? Беше ли все още в човешкия си образ, щеше да се изсмее гръмогласно на шегата си (но дали беше само шега?), но в сегашния си образ се задоволи само с безшумно размърдване на муцуна. Не искаше да привлече вниманието на заетия му събрат. Запристъпва внимателно, прикриван от сенките по посока на лешояда и душите. Можеше да разчита на зрението си, но също бе наострил и максимално слуха си, в случай че им дойдеше компания. Като разправящите се трима, чието реатсу се омесваше в едно голямо кълбо от енергия. Беше неприятно, дращеше по вътрешността на съзнанието му, придърпваше го с нежна ласка към себе си, но Фушиги се насили да устои на порива да последва силната енергия, която може би означаваше повече живец за него. Или пък смърт. От друга страна, или реатсутата на тримата бяха впечатляващо силни, че да притъпят енергията идваща от другия холоу, или той просто не бе на ниво, и затова бе подгонил тези беззащитни хора. Устата му се разтегли, разкривайки остри зъби, по които се стичаше слюнка, породена от нетърпението да ги впие в мека и топла плът, и да усети разливащия се живот. Фиксира маската на гърба - нея щеше да атакува първо. Атаката му може и да бе недообмислена, все пак нямаше достатъчно информация за опонента, но се надяваше на прикритието си в тъмнината, елемента на изненадата и факта, че наблизо вършееха още три реатсута, които или щяха да прикрият неговото изцяло, или щяха да се омешат достатъчно, че да не бъде засечен. Поне не и преди да извърши атаката си.
    Хрумна му, че щом е маска, под нея може би се крие лице, но сякаш ползите от неочакваната му поява бяха повече. Използва своето Сонидо, за да се озове в непосредствена близост до задната маска, и още докато скоростно взимаше разстоянието помежду им, вдигна лапа, от която изскочиха наточени до прецизност хищнически нокти, готови да раздерат всичко на пътя си, в този случай - маската. Ако холоуът успееше да парира, или да му отвърне, разчиташе на здравата си кожа, плод на Холоу бонусите мутациите, да се окаже достатъчна да го опази цял и жив.
    avatar
    Прайна

    Брой мнения : 29

    Re: Масивната гарганта

    Писане by Прайна on Сря Май 03, 2017 4:11 am

    И ето, че най-накрая шинигамитата бяха дошли. Естествено първото нещо, което направиха бе да отидат при ранения човек, а тоя явно им бе изпял всичко случило се, понеже те тръгнаха към къщата, в която се бе скрил вълчо, междувременно оглеждайки небето и за нея самата. Тя, обаче бе избрала добро място да се скрие и повече се притесняваше за Гримулф. Сам нямаше да успее да се справи и с тримата, и бе направил добре, че побегна малко преди те да дойдат. Единият бе по-слаб, но двама бяха на нивото на двата холоуа, затова щеше да бъде трудно, имайки се в предвид, колко успешно можеше да напада Прайна и колко реално искаше да се бие, особено след като бе ранила човек. До някъде колкото и да бе свикнала да си скита сама из вечно тъмната сребърна пустиня, малка част от нея винаги се радваше, когато намереше съюзник. Някого на когото можеше да разчита да я пази, а от своя страна и тя да го защитава. Ала не вярваше на вълка, поне не напълно и още бе предпазлива колко се приближава към него.

    Сега, обаче, не бе времето за сантиментални мисли, даже напротив. Една рискована идея й изкочи в главата, ала онзи прегърбения й се струваше доста съмнителен, а и шинигамитата щяха да са на негова страна. Вълчо бе в къщата, тя го бе видяла как влиза да се скрие, понеже наблюдаваше от високо. Прайна искаше да привлече вниманието на шинигамитата другаде и те да не влизат в къщата. От една страна щеше да съжалява за следващото си действие, от друга го виждаше като нужно. Трябваше да даде време на вълкът да се скрие добре или да избяга, затова си пое дълбоко въздух и събра цялата си смелост, която можеше. Определено птицата имаше доста силен нюх за самосъхранение, но може би единственото, което успяваше да бие това, бяха наивността й и добрия й характер. Затова без повече да му мисли, Прайна разпери криле и полетя високо във въздуха. Засили се към стената, и по-точно мястото на което едва се подпираше ранения от нея човек и кацна на каменната повърхност, точно над него. Нададе силен и пронизващ крясък, за да се подсигури, че ще я чуят и трите шинигамита и отново разпери криле. Идеята бе да си помислят, че ще го нападне, за да я подгонят, а тя да отлети, отвъд стената, така щеше да даде шанс на Гримулф да прави там каквото си бе наумил. Ако случайно решаха да използват кидо магии, Прайна бе заела готовност да използва стената за прикритие.
    avatar
    Гримулф

    Брой мнения : 42

    Re: Масивната гарганта

    Писане by Гримулф on Сря Май 03, 2017 11:21 am

    //faaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaak mai laif .... е освен и на мен ми хрумна нещо :Д

    Новопристигналите веднага погнаха холлоуа и неговата плячка, но поне нямаха лечители сред тях за да помогнат на раненият човек. Малка утеха, взимайки напредвид числовото превъзходство, което противника отново имаше.
    Пиле, защо не го довърши?! - изръмжа холлоуа, макар неговата спътница да бе прекалено далеч за да го чуе.
    Нерешителността на другият холлоу сега щеше да им коства... Е, каквото такова. Нека лова продължи.
    Концентрирайки се върху обоняниеот си, Грим успя да усети двамата приближаващи към прозореца, но също така усети и шинигамито пред къщата. Ловка идея изскочи в съзнанието на вълка и той обърна гръб на гърбушкото. Този страннен индивид така или иначе не изглеждаше прекалено апетитен.
    Побягвайки в посоката от която бе дошъл, холлоуа целеше да смачка самотното шинигами. За жалост то най-вероятно щеше да е внимателно и готово за атака, което създаваше известен проблем.
    В този миг писъка на красивият холлоу разцепи въздуха и привлече вниманието на всички. Всички освен спускащият се напред Гримулф....
    Вълка не можеше да разбере, каква точно бе целта на птицата, но определено щеше да му помогне. Изглежда непознатият холлоу имаше намерение да играе отборно. Идея, коята се харесваше все повече на Грим. Птичката имаше полезни умения.
    Използвайки Сонидо вълка премина последните 5 метра до целта си и скочи върху самотното шинигами с идеята да го събори на земята където щеше да е далеч по-слаб в битка. Холлоу се целеше във врата на противника си, забивайки остри бели-зъби в меката реятсу-плът. Ако Гримулф имаше  късмет, то шинигамито щеше да я разсеяно и дори може би с гръб към холлоуа
    avatar
    Ранс

    Брой мнения : 242

    Re: Масивната гарганта

    Писане by Ранс on Сря Май 03, 2017 4:33 pm

    Така и стана наистина - трите шинигамита се обърнаха към стената, разсеяни от птичият крясък. В този момент Гримулф разби входната врата, приземявайки се директно върху врага си, който бе изтървал оръжието си и сега бе затиснат под тежките вълчи лапи. Моментално по-силният от двамата до прозореца създаде някакво червеникаво кълбо от енергия, наричайки го Shakkaho и го изстреля към птицата. По-слабият му съюзник пък чу шумотевицата от входа и се затича да види какво става.
    Макар да се целеше във врата на противника си, Гримулф успя да захапе само лявата му ръка, която той вдигна за да се предпази.
    /40 щети/
    Добрата новина поне бе, че направо успя да му я откъсне, оставяйки го вече беззащитен за последвала атака... стига да искаше да отдели време за такава.

    Междувременно, сега като бе кацнала отгоре, Прайна забеляза, че от другата страна на стената всичко бе покрито в лилава мъгла, правейки околностите почти неразличими, с изключение на силуетите на някои по-големи сгради. Щеше да лети на сляпо, ако се спусне надолу.
    ***

    Сонидото гарантира елемента на изненадата за лисицата и съответно успешната му атака. Веднага ноктите му се впиха в маската на гърба, което накара лешоядната птица да наддаде болезнен рев и да разпери гневно криле, мятайки се на произволни посоки, отблъсквайки Фушиги назад.
    /30 щети/
    Маската на гърба му се раздвижи, постепенно започвайки да се отделя от тялото. След няколко секунди от нея бе излязъл малък холоу, наподобяващ хамелеон. Щом това се случи, реатсуто на птицата най-сетне се усети - бе съвсем малко под нивото на Фишиги. Хамелеона междувременно продължаваше да не изпуска никаква енергия.
    И двете същества се обърнаха към черната лисица, бавно раздалечавайки се едно от друго (лешояда вървящ на дясно, а хамелеона на ляво).
    avatar
    Прайна

    Брой мнения : 29

    Re: Масивната гарганта

    Писане by Прайна on Сря Май 03, 2017 9:09 pm

    Планът на Прайна се получи отново. Ако не в битките, то поне в импровизацията си я биваше. Когато и трите шинигамита насочиха вниманието си към нея, се бе получила отлична възможност на вълкът да се скатае нанякъде. За нейна изненада, той не бе избягал. Даже обратното, използваше разсейването, за да нападне. Изненада, да, от една страна, въпреки че Прайна изобщо не се съмняваше, че хищническият инстинкт на вълчо щеше да надделее. От друга страна почуства едно облекчение. Радваше се, че не трябва да се оправя с 3 шинигами сама. Не, че щеше де. Сигурно и тя би отлетяла нанякъде след това. Гримулф изкочи от къщата и захапа единия противник, доста сериозно обезобразявайки ръката му. Ако това бе и действащата ръка, много трудно щеше да се бие със занпактото си, ако изобщо се измъкнеше изпод холоуа. По-слабото шинигами бе отишло да провери какво става, а Прайна се изправи пред втория сериозен противник от тримата. Той бе изтрелял някаква енергийна сфера към нея, предполагаше че това е кидо магия и трябваше да се предпази от нея.

    Птицата погледна зад себе си и забеляза, че странна лилава мъгла бе започнала, сякаш да поглъща Киото. Остатъка от града, отвъд каменната стена не се виждаше почти - само няколко от по-високите сгради. Нямаше време да му мисли много обаче, и щеше да се придържа към първоначалния план. Прайна не разполагаше с удобството да прави каквито и да е било изящни полети, затова просто остави гравитацията да си свърши работата. Тя падна назад, и когато вече бе зад стената, разпери криле и полетя на едно място, целяйки да се скрие от кидо магията. Надяваше се само мъглата да не бе отровна или киселинна или нещо от рода. Веднага щом сферата се разбиеше в стената, тя щеше да полети нагоре и да се спусне право към шинигамито. Искаше да го разсейва, докато Гримулф се оправяше с вече ранения и другият по-слаб опонент. Докато се спускаше към него, златистото й реатсу я обгърна, като предпазната бариера бе за всеки случай, ако той решеше да нападне. Ако всичко минеше по план, Прайна щеше да се забие в противника си, отнасяйки го със себе си и вероятно и двамата забивайки се в прозореца на къщата.


    Последната промяна е направена от Прайна на Сря Май 03, 2017 10:43 pm; мнението е било променяно общо 1 път
    avatar
    Гримулф

    Брой мнения : 42

    Re: Масивната гарганта

    Писане by Гримулф on Сря Май 03, 2017 9:49 pm

    Ето, че още една жертва бе паднала под зъбите на Гримулф. Макар шинигамитата да бяха опасен противник в близък бой, то изненадващата атака и масивните размери на холлоуа изравняваха полето.
    Ръката на шинигамито имаше ... един такъв сух, но иначе жизнен вкус. Май този не отделяше много време в грижа за кожата си, което се отразяваше на качеството на месото му.

    Мъжа смело се бореше за живота си, но смелостта бе утеха за слабите. Единствено силата и то истинската, несломена мощ определяше, кой ще живее и кой ще пътува до отвъдното. Може би един ден това безименно шинигами, щеше да се върна под формата на холлоу и да си отмъсти?
    Хах, Гримулф очакваше този ден с жадно вълнение.
    Окървавената паст на холлоуа отдавна не бе толкова напоена с кръв, но някак си чувството го изпълваше с живот.. или по-скоро смърт? Абе, това което течеше в сърцето на всеки холлоу.
    Падналото шинигами впери поглед в надвисналият над него холлоу и с ужас установи, че вълка смяташе да го довърши. С едно бързо и решително движение, Грим смачка черепа на шинигамито. Звук наподобяващ този на пукнато яйце, отекна в околността, смразявайки кръвтта.
    В този момент червена топка реятсу прелетя далеч над холлоу, очевидно предназначена за птицата. Май бе време да върне услугата...
    Почти с изненада Грим осъзна, че по-слабият от двамата шинигами бе почти зад него. Нима слабото му реятсу го бе прикрило? Е, и слабите заслужаваха достойна смърт.
    Вълчата усмивка отново озари лицето на холлоу и той с бавна крачка се обърна към слабият шинигами. Доста смело от неговата страна така да се изправи пред черно-белият звяр.

    Отлично! Смелостта подслажда победата. - обяви той, все така не мърдайки устни, а единствено отваряйки пазвата си. Дори и сърната щом бъде притисната в ъгъла се биеше.
    Пристъпквайки решително към плячката си, Грим не смяташе да се бави, не и когато наоколо имаше толкова много сочни жертви. Всяка секунда изгубена в битка, бе момент изгубен наместо пируване!
    Докато се придвиждаваше напред, изпод гривата на вълка се подадоха три пипала, завършващи с малки черни кукички. Новите крайници се протегнаха предпазливо, сякаш ги бе срам да се покажат напълно. Холлоуа смяташе да атакува с лапите си, а в този момент да използва пипалата, които се бяха разтегнали в цели 2 метра за да спънат или уловят противника.
    Веднъж "уловен", то слабият противник щеше да е лесна плячка....
    avatar
    Ранс

    Брой мнения : 242

    Re: Масивната гарганта

    Писане by Ранс on Чет Май 04, 2017 3:48 am

    Стената изглежда бе достатъчно дебела, че да издържи на енергийният взрив, без даже да се напука. Мъглата също не изглеждаше да оказва някакви ефекти над птицата, което си бе облекчение. Сега тя бе свободна да започне своята атака.
    От друга страна Гримулф смачка главата на първият шинигами, довършвайки го и насочи вниманието с към новият противник. Мъжа макар да бе по-слаб имаше някакво време да реагира и съответно вдигна занпактото си, парирайки замаха с лапите едвам едвам. Проблема бе, че за пипалата нямаше какво да направи и се оказа мигновено сграбчен за двете ръце и кръста. Извика за помощ естествено и получи такава: третият му съюзник бе изчакал до последния момент преди сблъсъка с Прайна и с шунпо се телепортира напред, избягвайки атаката и в последствие отрязвайки едното от пипалата с катаната си (държащо дясната ръка). За късмет на Гримулф, те бяха просто израстък и макар да го заболя, жизнеността му си остана наред.
    Междувременно птицата се блъсна в къщата, към която се бе засилила, минавайки през прозореца и част от стената. Бариерата й я предпази от щети за щастие и сега се намираше в основната стая на постройката.


    Последната промяна е направена от Ранс на Чет Май 04, 2017 3:43 pm; мнението е било променяно общо 1 път
    avatar
    Фушиги

    Брой мнения : 12

    Re: Масивната гарганта

    Писане by Фушиги on Чет Май 04, 2017 3:57 am

    Хм, не били сиамски близнаци, значи.
    Разочарованието от непотвърдената теория бе краткотрайно, защото концепцията за хамелеон, прикриващ реатсу, си бе наистина интригуваща. Дали да не убиеше само лешояда, а да вербуваше интересната гадинка да му стане партньор, прикриващ реатсуто му и улесняващ превоза му - и тук, в епицентъра на заформящия се апокалипсис, и обратно в Хуеко Мундо.

    Огледа любопитно раздалечаващите се една от друга форми. Явно обмисляха да го обградят. Колко интересно; почти толкова, колкото липсата на реатсу от страна на малкото нищожество. Дали криеше още някой коз под маската си, или единствената му цел бе такава на прикритие? Е, Фушиги щеше да разбере рано или късно, но съдейки по препускащото му сърце, тресящото се от адреналин тяло, разширените зеници и ноздри и все така заплашително оголените зъби, май съвсем скоро щеше да разбере на какво точно бяха способни опонентите му. Дано само човешките души не се залутаха нанякъде, докато водеше битката си.

    Беше ли в човешки образ, крайчецът на устните му щеше да се вдигне в подигравателна полу-усмивка, а в очите му щеше да блесне предизвикателно пламъче. В сегашната си лишена от човешка експресивност форма обаче, черната лисица се задоволи само с гърлено и заплашително изръмжаване, и заораване с нокти по асфалта под лапите. Реатсуто на лешояда беше по-слабо от неговото, и макар и не с много, пак някакво надмощие бе по-добре от никакво.

    Остана напрегнат, но статичен още минута, докато прецени ситуацията. Опонентите му за сега бяха предпазливи, но холоуът нямаше намерение да им отпусне първия ход. Красотата на малките улички бе в това, че, е, бяха малки. И тесни; фасадите на обграждащите ги сгради сякаш се надвесваха над тях, лишавайки някои от способност за маневри, но не и Фушиги. Поне не и за момента, дано само планът му не се обърнеше срещу него.
    За съжаление синхронното им придвижване не позволяваше да прецени дали имат предположения за предстоящата му атака - очакваха ли да атакува лешояда, или хамелеона? Е, здраве да е, толкова години бе оцелял, не веднъж на ръба, нямаше да го прекършат в тясна уличка. Изръмжа повторно и се втурна напред, към хамелеона. Дращеше нокти в асфалта, карайки малки искрици да изскачат след него, докато скъсяваше дистанцията. В последния момент обаче направи може би интересна и неочаквана маневра - вместо да скочи върху малкия холоу, изви тяло към стената, стегна тазобедрените мускули и се оттласна от нея, сменяйки траекторията си във въздуха, над хамелеона, целящ да скочи върху лешояда, с извадени нокти и оголени зъби, готов да хапе и раздира. Не знаеше дали лешоядът бе от по-умните и схватливи холоус, но надали бе подготвен за втора изненадваща атака - сякаш Фушиги бе магьосник, вадещ изненада след изненада от ръкава си. Ако пък лешоядът сменеше местоположението си, и Фушиги удареше на камък -дано само преносно- щеше да използва набраната инерция и да се засили към новото местоположение. Ловът беше започнал, и нямаше намерение да оставя плячката да си почине, дори за миг.
    avatar
    Гримулф

    Брой мнения : 42

    Re: Масивната гарганта

    Писане by Гримулф on Чет Май 04, 2017 12:13 pm

    Изглежда притчата не бе успяла да задържи вниманието на третото шинигами достатъчно дълго. Срамота, но пък смачкването на черепа най-вероятно щеше да ядоса и предизвика шинигамитата да се концентрират върху него.
    Отново Грим бе изправен срещу двама противника, но поне този път битката бе доста по-праволинейна. Пипалата на вълка държаха по-слабият противник, което отваряше възможност за тактика.
    Отскачайки назад(и настрани?) големият вълк придърпа слабият шинигами напред към себе си, позиционирайки го между себе си и по-силният му съюзник.
    Сега, освен ако силното шинигами не притежаваше някакви далекобойни умения, щеше да му се наложи да преодолее собственият си партьор.
    Празните холлоу очи на вълка заблестяха и той с нетърпение очакваше да види как ще се развият нещата.
    В това време слабичкото шинигами се бореше с пипалата, които макар да не бяха особено силни сами по себе си, бяха достатъчно, че да го задържат. Облизвайки холлоуски устни, Грим използва моментума на скока си и придърпа шинигамито към себе си. То все още държеше катана си(предполагам с дясната ръка) и най-вероятно щеше да се освободи като прережеше другите пипала.
    Това бе най-логичният ход, който една жертва би предприела и затова Гримулф контрира със свой. Моментума щеше да придърпа мечоносеца, а паста на холлоуа щеше да отхапе дясната му ръка.
    Този лов ставаше все по-интересен...
    avatar
    Прайна

    Брой мнения : 29

    Re: Масивната гарганта

    Писане by Прайна on Чет Май 04, 2017 4:34 pm

    Прайна успя да разбие прозореца и с него малко от стената, но за жалост не понесе със себе си и шинигамито. Неговият съюзник извика за помощ срещу другия холоу и той бе откликнал на този зов. Явно и двамата щяха да се фокусират върху вълчо, понеже той бе по-голямата моментна заплаха (чудно защо). Птицата отново имаше ефекта от изненадата на нейна страна, понеже и двете шинигамита бяха съсредоточени върху друг опонент. Тя трябваше да измисли бързо как да обърне везните в полза на Гримулф, понеже все още не знаеше на какво бе способно по-силното шинигами (освен кидо магиите).

    Птицата се огледа наоколо. Каквото бе останало от къщата, скоро можеше и да го няма, понеже вече бе разбита от две страни. Това щеше да й помогне до някъде, с псевдо-планът, който си бе съставила набързо. Понеже вълчо бе разбил входа на къщата от едната страна, стената не бе кой знае колко стабилна за момента. Прайна щеше да се възползва от това. Идеята й бе да се блъсне силно в стената и да я разбие към притичващото се на помощ шинигами и така тя, или поне части от нея, да се стовари върху него. Това щеше да даде достатъчно време на другия холоу да довърши вече сграбченото шинигами, а тя допълнително щеше да се опитва да пречи на по-силния противник, ако бе наложително. Действието си бе рисковано, понеже тя не можеше да прецени първо, дали ще успее да разбие стената от първия път (ако не щяха да се наложат повторни опити), второ, дали стената ще се стовари върху шинигамито, ако бе преценила правилно разтоянието на противника до къщата и как щеше да се разбие самата стена. Третото, което я притесняваше бе, че със сигурност, тя щеше да отнесе някакви щети, за да разбие стената. Вярно можеше да наспами два щита, но не искаше да хаби реатсу безразборно, а то не бе вечно. Затова предпочете да остави себе си без защита. Решение, за което може би щеше да съжалява, поради обясними причини.

    Планът, добре, надяваше се изпълнението да не се получеше твърде хаотично, а сега бе време за действие. Прайна се отдалечи, колкото бе възможно от стената, която искаше да разбие. Действията й започваха в следния ред. Птицата разпери криле, концентрирайки реатсуто си, което плавно започна да обгръща тялото на Гримулф отново в поредната защитна бариера. Това бе за всеки случай, ако атаката й не оцелеше. След това моментално тя полетя към стената и я удари с цялата си сила, акомпанирана от бързината на засилката. Ако случайно не успееше да я изблъска от първия път, щяха да последват още опити, докато не стане. Само се надяваше да бе преценила положението на шинигамито правилно. След това щеше да му мисли допълнително.
    avatar
    Ранс

    Брой мнения : 242

    Re: Масивната гарганта

    Писане by Ранс on Чет Май 04, 2017 10:01 pm

    Добре че къщата бе стара и с тънки стени, че да успее Прайна да събори малка част от предната такава с 2 опита. Самата къща нямаше да падне скоро обаче - още много блъскане щеше да й трябва.
    /10 щети си набиваш допълнително, отгоре на това, че се дочупи и бариерата от предния ход дето си сложи./
    През това време отвън, силният шинигами бе започнал да се приготвя да изстреля ново Shakkaho, този път по Гримулф. Точно тогава късове от съборената стена изхвърчаха към него, удряйки го и съответно прекъсвайки концентрацията му. Птицата също бе излязла в близост до него, което им оставяше и на двамата много възможности за атака един по друг в следващият ход.
    /10 щети за шинигамито./
    Отървал се бе с драскотини само, което си бе нормално, имайки се предвид че нямаше как точно по него да са прицелени късовете.

    Благодарение на всичко това, вълчият холоу имаше достатъчно време да откъсне свободната ръка на противника си, безоръжавайки го заедно с това. От тук нататък той бе лесна плячка.
    ***

    Фушиги успешно изненада противниците си, което му осигури гарантиран достъп до плътта на обърканата птица. Уви, множеството му атаки и захапката бяха рано прекъснати, когато нещо се уви около крака му и го дръпна назад.
    /20 щети по лешояда/
    Поглеждайки за причината, той видя, че хамелеона го бе хванал с дългият си език. Веднага възползвайки се от тази възможност, лешояда се засили с клюн напред, целейки се да започне с кълването.

    /Имам чувството, че гледам много брутална версия на някоя покемон игра. xD/
    avatar
    Прайна

    Брой мнения : 29

    Re: Масивната гарганта

    Писане by Прайна on Пет Май 05, 2017 1:42 am

    Добре, импровизираният план стана. Поне засега всичко си вървеше успешно, ала птицата не бързаше да се радва, понеже винаги нещо можеше да се обърка. Както бяха тръгнали да се изреждат една групичка противници след друга, тя имаше усещането, че няма да може да си отдъхне скоро, а вълчо не си поплюваше да се настървява на нови и нови жертви. Не бе водила толкова интензивна битка скоро - поне не такава, в която участваше толкова пряко, но не мислеше, че се справя зле за холоу, който не харесва да се бие. За жалост самият факт, че е холоу, правеше всички против нея, включително и нейния "вид". О, да, не се бе доверила напълно на Гримулф, че няма да му скимне да й скочи всеки момент. Сега бе доста ниско и това си бе реален шанс, който тя чувстваше, като заплаха и не й се понрави. Все пак небето бе нейното спокойно място, а там тя бе най-сигурна. Но това някак остана на заден план в мислите на птицата.

    Прайна успя да прекъсне шинигамито и да го разсея допълнително. Определено ще й трябваше повече сила за вбъдеще, ако решеше да използва пак такива методи на разсейване. В главата й вече бе пълна каша, тя само искаше битката да приключи, за да може да си отдъхне, поне за момент и да възтанови малко реатсу. Гримулф можеше спокойно да довърши другото шинигами, без да му се пречкат, защото сега тя щеше да продължава да занимава по-силния опонент. Освен всичко, златистата бариера щеше да го пази още един ход. Нямаше да го остави и за минутка да се фокусира над вълка и така той можеше да прави каквото си поиска. Щетите, които отнесе от събарянето на стената не бяха кой знае какво и с малко почивка щеше да й мине, но за сега трябваше да продължи да се навира между шамарите.

    Какъв по-добър начин за разсейване от това да не му даде да прави каквото и да е било и какъв по-добър метод, от това да му пречи директно на опитите за действие. Сега двамата се намираха в непосредствена близост един до друг и последвалата секунда, в която се осъзнаха реално какво става, бе прекарана в мълчание. Без дори да обмисля какво прави, птицата нададе нов крясък и с разперени криле се заби в лицето на противника си. Тя щеше да продължава да го блъска, за да не може да запази стабилен баланс, камо ли да атакува правилно, но искаше да се подсигури и за друго. Не желаеше конфронтация със занпактото му, затова с ноктите си понечи да хване и двете му ръце. Така, освен друго, щеше да ограничи и възможностите му за кидо магии. От тук насетне, вълчо просто трябваше да се размърда и да ги довърши и двамата (не че ти намеквам нещо, ама ти намеквам нещо :/).
    avatar
    Гримулф

    Брой мнения : 42

    бау баууууууууу!!!

    Писане by Гримулф on Пет Май 05, 2017 11:06 am

    //хех споко бейби бърд, всичко е точно Wink


    Цялата есенция на вълка трепереше... трепетно вълнение по-чисто от адреналин, по-силно от сексуален екстаз и по-задоволяващо.
    Нима това бе истинската същност на Грим? Ловец и убиец? Нима той бе такъв и в предишният си живот?
    Отхапвайки ръката на шинигамито, холлоуа вкуси реятсуто на мъжа, а устата му се изпълни с кръв. Занпактото имаше неприятен металически вкус, почти като отрова.
    Вълка изплю дланта, която държеше меча и тя описа красива арка с капещата кръв, преди да падне безжизнено на земята. Тази гледка... бе позната?
    Вкуса на занпактото все още отекваше в съзнанието на холлоуа, когато сцената пред него се промени. Отново длан, но в нея меч... не, нож. Готварски нож.
    Гримулф потъна в този вътрешен свят за секунда и бе напълно неподвижен в реалният.

    Трескаво, почти лудешки мъжа се оглеждаше. Нещо не бе наред, нещо много важно, което той не помнеше. Кладенеца, същият този кладенец който той познаваше от дете притежаваше нещо безценно, но какво бе то?
    Всичко около него бе мъгливо, макар очевидно да бе ден. Сенки, неосветени от огъня зад него. Дясната му длан, държаща любимият му кухненски нож лежеше на метър пред него. Слюнката в устата му бе заседнала, сякаш бе камък. Нещо не бе наред, нещо много важно, той трябваше да си спомни.

    Звън на метал и лудешки писък, сграбчи съзнанието на холлоуа обратно в истинският свят. Птицата и шинигамито разменяха удари, но очевидно битката отиваше в полза на мъжа с меча. Безименният холлоу изглежда не бе пригоден за меле, но въпреки това се бореше със всички сили. Тази решителност, тази смелост и женствена грациозност в лицето на опасността опъна стара корда в липсващото сърце на вълка.
    Изведнъж Грим с изненада установи, че кръвтта капеща от устата му бе неприятна. Дори отвращаваща... Битката пред него бе перфектна възможност да докопа шинигамито и пилето. Двамата противници щяха да се изтощят един друг и тогава щеше да е мига на победа за холлоуа.
    За жалост, нещо друго, нещо непознато накара вълка да изпадне в лудешка ярост. Забивайки нокти в земята, Грим се изстреля напред към обърнатият гръб на шинигамито.
    Старият враг, този вече едноръкият, бе напълно пренебрегнат и изблъскан при спринта на холлоуа. Неговата съдба не бе важна.(пускам пипалата лол)
    Нещо много човешко бе изпълнило зрението на Грим и това бе ярост, жажда за мъст.
    Игнорирайки напълно собствената си безопасност, вълка препусна към шинигамито, размахващо меча. Изключително опасен ход, но холлоуа бе като влак, без спирачки.
    Блъскайки се в гъба на шинигамито, Гримулф смяташе да отнесе далеч от птицата или поне вдигне във въздуха.
    Вдигайки мъжа във въздуха Грим скочи право нагоре и с разтваряйки пастта си максимално се опита да го прегризе на две.

    //охо уат ис дис? малко бекстори за кумчо-вълчо?


    _________________
    Wolfie is hunting you.
    avatar
    Ранс

    Брой мнения : 242

    Re: Масивната гарганта

    Писане by Ранс on Пет Май 05, 2017 6:15 pm

    Опитите на Прайна да сграбчи или рани противни си оставаха неуспешни. Шинигамито не само, че имаше физическо превъзходство от сила и бързина, но и острието на занапктото му бе с по-голям обхват от птичите нокти. За нейн късмет, не бе поела кой знае какви щети в кратката схватка.
    Когато Гримулф атакува от противоположната страна, битката вече бе решена. Мъжа нямаше как да се справи с двата холоус едновременно. Съответно черният вълк успешно го хвърли във въздуха и право в устата след това. Щетите бяха критични и след секунди, шинигамито издаде последния си дъх.
    Оставаха само двама живи противника на полето - мъжа с каменните магии и слабият шинигами - никой от тях способен да се защитава.
    Битката приключи.

    Чак сега се забеляза, че гърбушкото бе продължи да си ходи нагоре по улицата, придържайки се почти плътно до стената.

    /Време е за кратък отдих викам аз. xD/
    avatar
    Прайна

    Брой мнения : 29

    Re: Масивната гарганта

    Писане by Прайна on Пет Май 05, 2017 8:54 pm

    Прайна усещаше физическото превъзходство на противника си. Не само това, но и по бързина бе пред нея и бе въпрос на време да наклони везните в негова ползва по-скоро отколкото предполагаше, освен ако тя не направеше нещо по въпроса или вълчо не се намесеше. На всичкото отгоре не можеше и да го обездвижи ефективно, понеже не достигаше ръцете му добре, от занпактото му. Притесняваше се да не прониже някое от крилата й, понеже така щеше да я постави в доста прецакваща позиция. Това бе един от по-големите страхове на Прайна, които можеха да я доведът до онова неприятно усещане, което води да загубата на разсъдък, а именно паниката. В света, в който тя живееше, крилете й бяха едно несъмнено предимство, което я спасяваше от повечето неприятни ситуации, пред които Хуеко Мундо я изправяше. Вярно, не от всичко можеше да я предпазят, ала за сега си вършеха страхотна работа. Ако я раняха така тук, то бе убедена, че няма да доживее да види луната в пустинята отново.

    В следващия миг, вълчо префуча пред нея и се заби в шинигамито, като го понесе със себе си, прекъсвайки кратката схватка на мъжът с птицата и без да се замисли го разкъса. Прайна забеляза и усети, как шинигамито пое последния си дъх, в устата на хищника, преди евентуално да бъде разпарчетосан. Усещането бе различно, обаче. До сега тя бе видяла Гримулф в типичната холоу светлина. Той си бе хищник, искаше да ловува и това му доставяше удоволствие, независимо каква щеше да бъде жертвата. До някъде тя знаеше, че има реален шанс той просто да се възползва от слабата позиция, в която се бе озовала и да нападне и нея, но той не го направи. Той атакува шинигамито и приключи битката за броени секунди. Сега бе различно. Неговото реатсу бушуваше яростно, а с това и кръвта му сигурно кипеше. Какво се бе променило? Какво го накара да обърне рязко страницата и да прояви такова поведение? Истината бе, че птицата не бе попадала на такова смразяващо усещане. Колкото и да се опитваше да избегне конфронтациите в Хуеко Мундо, те несъмнено я достигаха рано или късно, но всички бяха с типично еднакво поведение. Намери жертва и я изяш. Това бе нормално, понеже всички холоуи така се развиваха и колкото и да не й се нравеше, и тя трябваше да го приеме. Ала вълчо бе нападнал с друга цел. Не за да убие поради желанието да се нахрани, а нещо друго, което бе отнело разсъдъка му. Бе попадала само на един друг холоу с такова поведение. Той искаше да убива само защото му доставяше удоволствие, искаше да се бие, заради усещането да се намира в битка, а Прайна се бе научила да се снишава в сенките му и така донякъде се чувстваше сигурна, наблюдавайки го от далеч. Поведението й нямаше смисъл, но реално, може мотивите да бяха други, усещането си бе същото. Отнемането на живот, поради друга причина, а не хранене или оцеляване.

    Инстинктивно, птицата разпери криле и полетя към една от по-ниско разположените жици над нея. Не знаеше как Гримулф ще реагира сега, когато битката бе приключила. Това действие от нейна страна бе някак по навик. Златистата бариера, която бе обгърнала тялото на вълка, сега започна да изчезва, понеже не бе абсорбирана напълно от някакви щети. Прайна стоеше и го наблюдаваше от жицата. За момент се замисли. Реално тя по собствено желание се намеси в битката, за да му помогне и ако нещо се случеше, щеше да си е на нейна отговорност. Но благодарение на него, бе преживяла конфронтацията, въпреки че всички фокусираха предимно него, все пак той бе по-видната заплаха, само с поведението си. Тя бе благодарна за това и въпреки че реално се чувстваше заплашена от състоянието на вълчо, тя остана. Искаше да види как ще реагира той, а по-важното искаше да разбере, дали най-сетне можеше да го нарече свой съюзник. Вярно, холоуите не изразяваха такова поведение, или поне не по-примитивните форми, каквито бяха те двамата, но до някъде тя смяташе, че той не бе просто повърхностен хищник, който напада всичко по пътя си. Имаше разум, но по-важното, имаше нещо от миналото му, което не го бе напуснало напълно. Също като нея. Когато тя умря, не се бе променила особено психически, освен физическата промяна. Но при всички холоуи бе така, колкото и да го отричаха. Колкото и да се поддаваха на примитивните си страни.

    Сега бе моментът да разбере дали можеше да му се довери или бе наивна и за пореден път щеше да усети ножът (или зъбите в този случай), забит в гърба й. Птицата се сниши от жицата и кацна близо до вълчо. Реатсуто му бе хаотично, комбинирано с яростното изражение, жаждата за смърт и тежкото му дишане. Точно обратното, тя пък бе спокойна и излъчваше до някъде една мила топлина. Сега това бе целта й. Искаше да успокои Гримулф. Да притъпи този гняв, да го върне обратно в равновесие. Златистото й реатсу засия слабо, а тя прехвърли малка част към вълчо. Надяваше се той да усети тази топлина и да не позволи на собственото си реатсу да го притъпи напълно. Така тя му подаваше ръка ... в преносния смисъл на думата. Така тя му казваше „успокой се ... всичко е наред“.
    avatar
    Гримулф

    Брой мнения : 42

    бау баууууууууу!!!

    Писане by Гримулф on Съб Май 06, 2017 3:47 pm

    //къв е тоя пилешки грип дето искаш да ми хвърлеш а? queen

    Гневната, изпепеляваща аура обвила вълка се дължеше повече на яростта му, отколкото на реятсуто. Птицата с право бе отскочила, все пак Гримулф бе неконтрелириуем.
    Белите, костеливи нокти на холлоуа оставяха дълбоки резки в паважа, а разкъсаният на две шинигами го окъпа в алена кръв. Дупката в средата на тялото му сякаш... сякаш пулсираше с невидима енергия. Какво бе събудило тази реакция в този холлоу? Нима той криеше някакви неизвестни способности?
    Щом безименната птица кацна до него и златистото й реятсу докосна вълка, за момент тя усети безкрайната му ярост. Изпепеляваща, разграждаща цялата му същност, смазваща съзнанието... и това само за миг.
    Холлоуа с лекувателни способности изглежда бе перфектният парадокс за да укроти Грим, защото реятсуто й, някак си успя да стигне до източника на гнева и го... усмири, поне за сега.
    Черно-белият вълк все още излъчваше опасност, но това бе добре познатата хищническа нагласа за лов. Изглежда холлоуа бе възвърнал нормалният си животински разум.
    Отърсвайки се от кръвтта на шинигамито, Грим се почувства неловко, толкова мръсен. Трябваше да се ближе след това. "Хах, интересно дори мъртъвците кървят."

    Изглежда битката бе приключила, макар че Грим бе готов да се хвърли в атака отново, ако се появи нов противник. За жалост непознатият холлоу пред него, изглежда бе изхабил доста от реятсуто си. И то основно защитавайки и помагайки на вълка. Хм, може би тази птица щеше да е добър спътник?
    Все пак "лесният" лов за момента се бе оказал, всичко друго, но не и лесен. А, тази холлоука изглежда не бе от егоистичният вид, нито целеше да измами Грим и да го нападне със свален гард.
    Прибирайки останалите си две пипала, вълка обърна глава към Прайна и с отворена уста издаде онзи нечовешки холлоуски глас:
    - Яж, трябва ти реятсу.

    Думите му бяха подчертани с обръщане на глава към слабият шинигами. До него бе и трупа на онзи със смачканата глава. Дали холлоуката щеше да се храни или просто щеше да абсорбира реятсуто им, не бе важно за Грим. Той ги ядеше защото това бе неговият начин.
    Вълка тръгна към човека със земните способности, най-вероятно за да го довърши.
    - Аз съм Гримулф. - рече той през рамо и продължи към целта си.
    Човека можеше само да гледа, докато холлоуа се надвеси над него и му откъсна главата.


    _________________
    Wolfie is hunting you.
    avatar
    Ранс

    Брой мнения : 242

    Re: Масивната гарганта

    Писане by Ранс on Съб Май 06, 2017 5:14 pm

    Положението наоколо все още бе безопасно за вълка и птицата. Няколко пресечки надолу, от където бяха дошли те, се усещаше реатсуто на разни холоус и на два индивида биещи се с тях, но не изглеждаше, че ще се насочат насам.
    Гърбавият мъж пък междувременно си вървеше надясно покрай стената без да чака, куцукайки си в синхрон с тропането от дървеният прът, на който се опираше. За щастие, темпото му бе доста бавно и нямаше да е труден за настигане. И все пак добра идея щеше да е да не го губят от поглед, имайки се предвид, как не излъчваше никакво реатсу.
    avatar
    Прайна

    Брой мнения : 29

    Re: Масивната гарганта

    Писане by Прайна on Съб Май 06, 2017 8:47 pm

    Трудно бе за една птица да изразява емоциите си чрез изражения, понеже птичото лице не бе кой знае колко ... изразително. Представяше си как аха вълчо бе понечил да скочи, аха тя бе излетяла на далееееееч и дим да я няма. Но ... не се стигна до там. Една лека въздишка подмина клюна й, понеже бе стреляла съвсем на сляпо. Гримулф миряса и това до някъде успокои и нея. Явно нямаше да се стигне до битка или по-скоро нападение от негова страна, бягане от нейна. Явно наистина имаше мозък в главата и бе разбрал, че като холоу, когато ти се отдаде рядката възможност да имаш верен съюзник, по-добре е да се възползваш, отколкото да се мъчиш сам. Прайна не бе едно от най-офанзивните същества, ала винаги можеше да си намери съюзник ... за разлика от импулсивния вълк.

    Е, бе времето да си отдъхне и да възтанови малко реатсу, все пак не й оставаше много. Когато вълкът подметна този факт и погледна към поваленото шинигами и онова по-слабото, което още бе живо, тя издаде една тежка въздишка. Бе дошъл неприятният момент на "хранене", ако така можеше да се нарече, въпреки че тя реално не ядеше, а просто абсорбираше останалото реатсу от чуждия лов. Той не бе докоснал енергията на мъртвото шинигами, затова там имаше предостатъчно. Птицата бързо прелетя дистанцията от моментното си положение до шинигамитата. Тя погледна умиращото шинигами и съжалението я настигна. Той кървеше силно и съвсем скоро щеше да умре от собствените си рани. Може би тя трябваше да го избави от мъките му, но не можа. Не й стискаше да убие ... все още не. За 133 години така и не се бе научила да ловува. На моменти се питаше как щеше да продължава така? Птицата засия в златисто и абсорбира реатсуто на мъртвото шинигами, "засищайки глада си" ... ъъъ, тоест възтановявайки реатсуто си. И тогава другото шинигами спря да се гърчи на земята. Смъртта го бе настигнала, поради многобройните рани и той издъхна. До някъде Прайна въздиша от облекчение, поне мъките му бяха свършили. А, ето че Гримулф се бе погрижил за противника, който тя бе ранила, мъжът със земните техники. Тъжничко...

    Птицата полетя и се сниши до вълка. Само една дума се обели от устата й, а гласът й, за разлика от неговия, бе по-висок и до някъде писклив, досущ, като на птица, но все пак приятен за слушане.
    - Прайна. - представи се и тя. Така бе редно, след като и той го бе направил. Птицата не бе от разговорливите, затова реши с поглед да насочи Гримулф, като го обърна към гърбавия мъж. Той куцукаше бавно покрай стената и ни най-малко не бе спрял да изглежда съмнително на птицата. Тя бе забелязала как той се бе опитал да говори на вълка. Не издаваше никакво реатсу, тогава как го виждаше. Определено имаше повече до присъствието му, отколкото той самия показваше, но явно за сега времето щеше да разкрие намеренията му. За миг погледна вълчо, сякаш искаше да я последва и разпери криле, политайки към гърбавия мъж. За момента само целеше да го настигне.
    avatar
    Фушиги

    Брой мнения : 12

    Re: Масивната гарганта

    Писане by Фушиги on Нед Май 07, 2017 2:50 am

    Заплашително ръмжене се откъсна от гърлото на лисицата, когато усети езика на хамелеона да се обвива около крака му и да го дърпа назад. А тъкмо бе започнал да се забавлява. Двама на един по начало не си беше честна формация, но този хамелеон си вършеше работата на защитник доста добре. Фушиги се остави да бъде дръпнат назад; целеше да създаде у хамелеона чувство за надмощие и успех. Върна погледа си изпълнен с бяс към засилилия се, видимо търсещ кърваво отмъщение - лешояд, и му метна зъбата усмивка, изпълнена с обещания за много болка и мъчения. Това, че кракът му бе хванат, не означаваше, че действията му бяха приключени, а оставащите дни живот - преброени.

    Лапата, намираща се от другата страна на уловения крак (ако десният му крак е хванат - лявата лапа, и обратно), се стрелна със завидна бързина, с извадени допълнително изострени нокти, право към клюна на холоуа. Вероятно в яда и бързината да нанесе щета, лешоядът щеше да цели на сляпо, може би в лицето на лисицата, където бе най-уязвима в сегашната си позиция, и точно в такава траектория лапата на Фушиги бе изпъната напред. Щеше да улови клюна и да забие ноктите си дълбоко в него, без да позволява на опонентът му да се измъкне, колкото и ще да се въртеше и мяташе. Даже колкото повече се мяташе - толкова по-добре.

    Същевременно смяташе да се погрижи и за другаря-хамелеон. Щеше да се възползва от факта, че той бе обездвижил само единия му крак - и то посредством езика си; отгоре на това, че размерите му бяха по-малки от тези на Фушиги. Подви свободния крак под себе си, създавайки опора, на която да задържи тежестта на тялото си и заора с ноктите на свободната си лапа в земята за по-стабилна упора Стегна коремните си мускули, както и тези на прасеца и бедрото, и рязко и бързо сви уловения крак към себе си, едновременно с това извеждайки го в страни, целящ да образува своеобразна дъга, с която да понесе обтегналото го "въже", барабар със собственика му настрани. Опциите на хамелеонът бяха да пусне, но не пуснеше ли преди Фушиги да набере инерция, щеше да изхвърчи някъде надалеч, или да остане все така захванат за крака му, като тогава рискуваше езикът му да се откъсне от обтягането и натиска, или да се срещне от близо с някоя от фасадите на надвисналите над тях сгради. Като цяло черната лисица бе вложила почти цялото си внимание върху лешояда, за да може да парира нападенията с клюн, или ако все пак опонентът му се бе оказал по-пресметлив, да има шанса да отреагира и контрира моментално.

    Sponsored content

    Re: Масивната гарганта

    Писане by Sponsored content


      В момента е: Чет Май 24, 2018 9:02 am