Bleach Adventure Chronicles

    Масивната гарганта

    Share
    avatar
    Гримулф

    Брой мнения : 42

    Re: Масивната гарганта

    Писане by Гримулф on Нед Май 07, 2017 11:46 am

    //на Фунги поста му е интересен, но нещо ми подсказва, че не познава анатомията на четирикраките ;Д #кунгфулисица


    Холлоуа довърши каменният човек и изтръска кръвта, която бе напоила козината му. Миризмата на кръв можеше да привлече други хищници или пък да издаде позицията му.
    Щом птицата, наричаща себе си Прайна полетя към гърбушкото, Грим подуши въздуха. Дали наоколо не се криеше някой?
    Едва ли, но холлоу никога не можеше да бъде сигурен.
    Момент по-късно и въка се затича подир спътницата си в опит да настигнат гърбавият човек....


    _________________
    Wolfie is hunting you.
    avatar
    Ранс

    Брой мнения : 242

    Re: Масивната гарганта

    Писане by Ранс on Нед Май 07, 2017 9:08 pm

    За негово щастие (или може би недоволство), Гримулф установи, че за момента никой друг не се бе насочил към тази позиция. Да, имаше още източници на реатсу наоколо, някои от които на неговото ниво, но явно всичките си имаха други занимавки за момента.
    След десетина сякаш дълги минути в следване на куцащият им гайд, двата холоус най-сетне достигнаха входът на подземен тунел за метрото, който вероятно щеше да има изход някъде на повърхността от другата страна на стената.
    - Ето... вход... вход!- радостно заговори мъжа, сочейки към стълбището водещо надолу под земята. - Но е забранено!- изведнъж викна той, спирайки се на едно място. - Пускат се само тези, които ще са от помощ на господаря! Вие от помощ ли ще сте?-
    ***

    /Предполагам, Фушиги е имал предвид, че с предната лява лапа атакува, а не че баш изритва със задния крак птицата по човката. xD Така или иначе, ще приема действието за успешно, защото целта на битката в момента не е да го затруднявам./

    Забивайки успешно острите си нокти в клюна на птичият холоу, Фушиги едновременно успя да се защити от и нападне противника. Не само това, ами и хамелеона се оказа изхвърлен няколко метра назад, поради липсата му на сила с която да се противопостави на действието на лисицата.
    В следващият момент, още преди да е успял да се съвземе, хамелеонският холоу бе разсечен на две - млада жена, държаща грамаден червен сап в ръката си, стоеше зад трупа му, гледайки с недоволство. Бе облечена в бяло кафеви самурайски роби, а ръцете й бяха обвити в бинтове целите. Късата й алено червена коса ярко се контрастираше с облеклото й, моментално придърпвайки чуждите погледи натам. Реатсу енергията й пък бе близо двойна на тази на Фушиги.
    - Колко скучно.- промълви тя, докато закачаше оръжието си обратно на гърба. - Какво си губите времето в глупави свади, като диви животни.- Скръствайки ръце, тя насочи вниманието си към черната лисица и зачака да довърши и без това осакатеният лешояд, който в момента само можеше да се дърпа и мята отчаяно, опитвайки се да избяга.
    avatar
    Гримулф

    Брой мнения : 42

    бау баууууууууу!!!

    Писане by Гримулф on Нед Май 07, 2017 11:00 pm

    Щом битката приключи и двата холлоуа последваха гърбушкото той ги заведе до някакъв тунел или проход.
    Грим и Прайна бяха решили да не се възползват от странния човек, основно защото имаше миниатюрно реятсу.
    И ето, че сега им говореше за някакъв господар, за помощ и други неща, които трудно се асоциализираха със холлоулите.
    Задавайки въпроса си гърбушкото явно очакваше двете чудовища да му дадът позитивен отговор за да бъдат допуснати до другата страна.
    Повдигайки една кучешка вежда, Грим погледна към притцата с надеждата тя да му даде някакво обяснение. За жалост Прайна бе също толкова сконзуфена, колкото вълка.
    Разтваряйки хищните си челюсти холлоуа отвърна:
    - Да, естествено... Господаря ми е стар приятел.
    Интересно, какво щеше да се случи ако бе отговорил иначе, но нямаха време да се чудят. Източника на силата, която привличаше всички тези индивиди насам бе от другата страна на стената.
    А, най-вероятно щеше да има и сочно реятсу за хапване. Мятайки отново поглед към птицата за да е сигурен, че е съгласна с решението му, Грим добави:
    - Хайде води, че господаря чака.


    _________________
    Wolfie is hunting you.
    avatar
    Прайна

    Брой мнения : 29

    Re: Масивната гарганта

    Писане by Прайна on Нед Май 07, 2017 11:49 pm

    Двата холоуа и гърбавият мъж прекараха около десетина минути в ходене до стената, следвайки временния си гайд. На няколко пъти Прайна отправи поглед към лилавата мъгла. Целта явно бе да намерят начин да минат от другата страна или по-скоро за вълчо, понеже това не бе проблем за нея. Донякъде й се искаше да можеше да го пренесе просто, ала бе твърде масивен на размери, за да й се получи опита. Притесняваше я и дали мъглата щеше да има някакви странични ефекти. Но най-много се страхуваше от факта, че щеше да кара на сляпо. Птицата разчиташе доста на умението да наблюдава от небето как се развиват нещата, но с тази силно намалена видимост, нямаше да стане. Затова щеше да го кара на сигурно, а за момента това бе да следва Гримулф.

    Скоро те достигнаха входа на някакъв подземен тунел, най-вероятно метро. Прайна недоумяваше поведението на гърбавия мъж. Изглеждаше й малко бавен ... и под малко, имаше предвид много. Начинът по който говореше, по който се държеше. А сега заприказва и за някакъв си господар. Предположи, че говори за онзи, който е създал замъка по средата на град, като Киото, ала определено не можеше да бъде сигурна в нищо. Ако не друго, то цялата тази ситуация бе адски объркваща, и като гледаше, това не важеше само за нея. Вълчо я погледна, сякаш искаше да му обясни какво става, но тя нямаше отговор на това. Остана учудена как още не му се е нахвърлил, ами даже му заговори и очакваше да продължи да ги води.

    Птицата кимна с глава на гърбавия мъж, в знак на потвърждение на думите на Гримулф. Така показваше и на вълчо, че е съгласна да го последва в тунела. Някакси предпочиташе тази опция от това да лети насляпо в мъглата.
    avatar
    Фушиги

    Брой мнения : 12

    Re: Масивната гарганта

    Писане by Фушиги on Пон Май 08, 2017 1:30 am

    //Фунги не си пада по гъби, моля за смяна на прякора. Но да, пост писан в 1 сутринта си казва думата, моя грешка в описанието, но да, ръка е, няма как с крак... Very Happy

    Кунг-фу лисицата много би харесал това наименование, можеше ли то да достигне до него, но уви, времевият континуум, макар и счупен на няколко места, не му позволи да достигне до онзи свят, от който това сравнение бе дошло. Как да е. Изръмжа в смесица от бяс и недоволство, когато НЕГОВИЯТ хамелеон - този, който смяташе да осинови и отгледа, а после да изяде, когато го хванеха лудите, бе безмилостно посечен от новопоявила се, осезаемо силна мацка. Доста приятна за окото жена - наистина, а Фушиги бе ценител на красотата, особено пък женската, но сякаш моментът бе крайно неподходящ за присъствието й. Все пак затегна хватката си около клюна на горкото животно, погледа го още малко как се мъчи, а след това с обиграно движение захапа гръкляна му. Имаше реатсу за връщане, макар и малко. След което черните му очи се впиха в тези на новодошлата, с неприкрито любопитство и интерес. Чудеше се как да комуникира с нея; видимо не бе способен на човешка, членоразделна реч, не и още, но пък надали и да я гледа с присвити на цепки очи щеше да помогне. По-скоро да го възприеме като агресивен и да го направи на пастет.
    Ех, да бе човек сега, най-малкото да присвие рамене, предавайки безхаберието си, пък и абсурдизма на въпроса й - как очакваше да се бият диви животни, освен като...е, диви животни. Жени, какво да ги правиш.
    Лисицата изхриптя в опит да снижи нивата си на адреналин, и отпусна вдървените крайници, в знак, че не иска конфликт. Имаше достатъчно останал акъл в главата да осъзнае, че везните не бяха наклонени на негова посока, пък и жената не даваше вид на дошла да се бие. Не, че щеше да си свали гарда, но със сигурност нямаше да се държи враждебно, или да атакува пръв.
    Отмести погледа си от нея, към труповете, все така бездиханни на земята - тези, заради които се бе забъркал в това животинско фиаско първоначално, а после върна погледа си към жената. И така на няколко пъти, сякаш задавайки й въпроса "А аз тези ще мога ли все пак да ги изям?", беше се бил достойно за тях все пак.
    avatar
    Ранс

    Брой мнения : 242

    Re: Масивната гарганта

    Писане by Ранс on Пон Май 08, 2017 4:01 pm

    Радостен от позитивният отговор, гърбавият мъж даже не се замисли, че може да го лъжат и просто доверчиво продължи да води двата холоус. Пътят през метрото мина безпроблемно и съвсем скоро вече тримата се озоваха на повърхността отново, този път от другата страна на стената и заобиколени от мъгла.
    Основното нещо, което им направи впечатление, когато пристигнаха тук бе, че енергията излъчвана от замъка се засили значително и притъпяваше чувството за всякакво друго реатсу наоколо. Носа на грим още работеше за щастие, надушвайки, че освен него и Прайна, други силни индивиди нямаше в близост.
    А като става дума за замъка, силуета му вече се виждаше напред по улицата, въпреки мъглата. Съвсем скоро щеше да се види и входната порта.
    ***

    /Фушиги, то всеки осъзнат холоу може да говори телепатично, без значение дали има уста или нужните органи за говор. Те повечето реално даже нямат как по друг начин да говорят, преди да станат аранкари/васто лордове./

    - Дояж си, все тая.- отвърна жената с безинтерес, като след това се запъти към близкото разклонение, заглеждайки се нагоре по улицата, към посоката от където се усещаха другите 2 силни реатсута да се бият. Бе предпазлива към тях явно.
    - Изглежда не си първичен вече, съответно имам предложение.- продължи да говори тя, когато се върна обратно и лисицата бе попривършил с яденето. - Ще те заведа до центъра... при условието, че ще си лоялен.- скръствайки ръце отново, една дяволита усмивка се плъзна по лицето на червенокосата дама. - Избирай: да се мъчиш сам из хаоса наоколо или да си на страната на тези, които го контролират.- Нещо му подсказваше на Фушиги, че която и опция да избере, едва ли щеше да му е лесно. Със сигурност не искаха помощта му, за да си имат домашен любимец.
    avatar
    Прайна

    Брой мнения : 29

    Re: Масивната гарганта

    Писане by Прайна on Пон Май 08, 2017 5:56 pm

    До някъде на Прайна й ставаше гузно, че излъга гърбавия мъж, особено след като видя веселата му и наивна реакция. Чудеше се колко пъти и тя е изглеждала така, докато бе жива. Някой, като Гримулф да я излъже в очите, а тя да се радва на сладкодумието, което чува. Трудно нещо бе наивността, но тя силно се съмнавяше въпросният му господар да бе по-различен. Убедена бе, че го разиграва за какво ли не, само защото му е подчинен. Мисълта, която донякъде я накара да се ядоса, ако това изобщо бе възможно е дали външния му вид и поведението имаха нещо общо с господаря му. Ала отново замълча. Какво друго можеше да направи? За сега притъпи всички тези мисли и емоции, и се фокусира над разкрилата се гледка пред нея ... или по-скоро липсата на такава.

    Гримулф и Прайна стигнаха другия край на тунела и ако трябваше да си признае, случи се по-лесно от колкото очакваше. Птицата усети засилената енергия, пулсираща от замъка, която притъпяваше всичко наоколо. Съществото, на което принадлежеше тази енергия реално бе в пъти по-силно и за момент Прайна се замисли действително какво правеше тук? Защо отиваше към замъка? Защо вълчо искаше да иде там? Нима мислеше, че може да изяде изотчника на енергията или просто продължаваше да си търси произволна плячка? Такива имаше и не толкова близо до това място. Реално, птицата се почуства застрашена от това, което би се разкрило пред нея или в самия замък, за това тя се обърна към спътника си.
    - Защо отиваме към този замък? - високия й глас проехтя леко, като тих звън. Не искаше да привлича ненужно внимание, въпреки че трудно би се ориентирало каквото и да е било в тази мъгла.
    avatar
    Фушиги

    Брой мнения : 12

    Re: Масивната гарганта

    Писане by Фушиги on Пон Май 08, 2017 10:02 pm

    Въпросът на непознатата бе посрещнат от гротескната зъбата усмивка на лисицата; беше доволен и нахранен, а достолепността на жената не го притесняваше толкова, колкото може би трябваше. Положи лапи на асфалта и изпъна тяло назад; може би бе далечен потомък на котка, или бе практикувал йога в съзнателния си човешки живот - щеше да остане мистерия. Караше го доста лежерно за холоу - враг номер едно на...е, на всеки, за когото се сетеше, включае и на другите от вида му, особено такъв, изправен пред силен противник. Пламъче на задоволство проблясна в животинските очи - нямаше търпение да придобие облик по-сходен на човешкия, за да предава умело и успешно цялата експресивност, побираща се в съществото му. На мацката й трябваше за нещо, но надали бе само, за да го чеше зад ушите. Не, че щеше да откаже, особено на такава привлекателна и властна жена. Изръмжа и хвърли последен, жалостен поглед на човеците, чиито души никога нямаше да намерят покой. Можеше да хапне още, ей така, от чиста лакомия; нали не дебелееше.
    Върна очи към жената и я измери с поглед. Интригуващо бе какво би могла да иска от него; два пъти по-силна, с оръжие, с тяло предвидено за повече маневри и действия. И защо звучеше, сякаш двете реатсута - все така силно осезаеми, както поначало, я притесняваха. Освен, че Фушиги имаше натрапчивото усещане, че сякаш преди реатсутата бяха три - или първият загубил бе отлъчен, или паметта го лъжеше. Важното бе, че дори силната мадама пред него се притесняваше, което го навеждаше на мисълта, че може би доста интересна и оспорвана битка се водеше на минимално разстояние от тях. Дали да не отидеше да погледне? Но после се сети, че не бе точно в позиция да се носи като прани гащи из пъплещите от шинигамита, куиншита и по-специални хора улици, затова потисна любопитството, и наместо това се замисли върху предложението на жената. Усещаше, че нямаше да вървят на равни начала, което хич не му се нравеше; физически превъзхождан или не, имаше достойнство и завидни кунг-фу умения.
    - Ще трябва да си по-конкретна... - красавице, добави на ум той, но реши да остави фамилиарностите и специфичния пиперлив хумор, за когато се сближеха достатъчно. Ако това някога се случеше. - Макар да ми харесва да си играя на млад изследовател - виж! намерих си два холоуа и двама човека - компания ще ми се отрази добре. Да контролира животинското в мен, нали разбираш; предпочитам да съм с разсъдъка си.
    Взе малкото разстояние помежду им, заставайки до нея, и вдигна глава нагоре. Тежко му бе, че трябва да извива врат, за да фиксира жената с взора си, но преглътна надигналата се в гърлото жлъчка и отново разшири устни в катастрофална усмивка. Дано мадама си падаше по такива неща, че да я впечатли с неподправения си чар.
    - Предлагам и двамата да сме...лоялни, както го постави. Не знам какви са ти намеренията, но не е нужно да ми казваш сега - обичам загадките и изненадите, стига да не ми забиеш оръжие в гърба. Или където и да било другаде. Е, след вас, госпожице.
    Опашката му се движеше като махалото на стенен часовник, издавайки точно колко бе екзалтиран от развитието на обстоятелствата - беше стигнал човешкия свят, беше хапнал, пък и си беше намерил нетипичен спътник - нещата се очертаваха най-малко интересни.

    Re: Масивната гарганта

    Писане by Кобаяши Тоору on Пон Май 08, 2017 11:31 pm

    От масивната гарганта се появи една ухилена маска , която любопитно се огледа. Наоколо нямаше нищо, което да и помогне да се ориентира по-добре къде се намира, но определено мястото и градът в далечината напомняха на родното ѝ място. След няколко секунди последва и останалата част от тялото , което беше доста нетипично за холоу. Момичето застана пред портата и започна да маха развълнувано с огромната си опашка, все едно беше куче . Не беше стъпвала в човешкия свят от както беше станала холоу и макар че не мислеше , че е готова да се върне, любопитсвото породено от стотиците холоули стичащи се към гаргантата надделя.
    Тоору си нямаше ни най-малка представа защо всички се събират на това място, затова се запъти към градът весело подскачайки по пътя.
    avatar
    Гримулф

    Брой мнения : 42

    Re: Масивната гарганта

    Писане by Гримулф on Вто Май 09, 2017 11:20 am

    //освен фунг-шуи имаме си и лоли дракон с големи цици! чакай.... само чипса е толкова голям чикиджия, че да си направи такъв герой... ти чипса ли си?


    Преминавайки тунела, двата холлоуа можеха единствено да се дивят на инженерната способности на хората. Съзнанието на Грим му подсказваше, че досега не бе виждал нещо такова и за момент вълка бе изпънен с удивление.
    Щом се озоваха от другата страна дърпането към замъка само се усили, феномена притъпяваше всички сетива освен желанието да продължиш напред.
    Дали принадлежеше на човек, на дух или на нещо друго бе неизвестно. Все пак това усещане не мачкаше всички в околността, както бе типично за огромното количество реятсу, което някой индивиди отпускаха.
    Цялата тази манифестация бе изключително любопитна и крайно необичайна, но какво я бе създало бе под въпрос. Едната възможност бе всичко наоколо да бе създадено от изключително мощен индивид, но с каква цел? Освен създадената паника, замъка не изсмукваше реятсу, нито поглъщаше душите на хората.
    Ако повече мощ бе целта на този индивид, то защо би призовал холлоули и шинигамита?
    От друга страна тази огромна манифестация, може би бе създадена от тлъст и сочен дух, чиято бойна сила бе изключително слаба.... мисъл, от която лигите на Гримулф просто потичаха.
    Възможно бе всичко това да е някакъв вид некадърна защита, създадена от объркана душа, чакаща някой мил и добронамерен вълка да я избави от мъките й.

    Докато напредваха към замъка, птицата заговори(телепатично?) с високия си, но тих(дафък?)глас. Може би бе гладна, и си търсеше малко царевица?
    - Ко-коо!? - въпроса й, напълно нелогичен за Гримулф.
    Защо? Нима Прайна бе страхлива? В битката досега тя изглеждаше предпазлива и хитра, но може би холлоуа бе разбрал погрешно? Нима спътницата му същност не бе войн, а страхливец?
    Вълка реши да остави тези въпроси сами да се разкрият, рано или късно птичката щеше да покаже от какво е направена...
    - За да изядем, каквото е вътре, естествено. - отвърна Грим и продължи напред, душейки въздуха.
    Тази мъгла бе изключително досадна, но поне за момента обонянието на Грим му вършеше работа.
    -


    _________________
    Wolfie is hunting you.
    avatar
    Ранс

    Брой мнения : 242

    Re: Масивната гарганта

    Писане by Ранс on Сря Май 10, 2017 12:58 am

    И ето, че най-сетне двата холоус се озоваха пред входната порта на замъка, която още с пристъпването им напред започна да се разтваря сама. Вътре, първото помещение още бе голяма бална зала, със средновековни украси навсякъде и масивни каменни стълбища извиващи се от ляво и дясно, водейки към различни части от вторият етаж на замъка. В средата на въпросната зала чакаше висок мъж, със зализана черна коса - облечен с черно кожено палто и бална маска на лицето.
    - Добре дошли!- драматично ги приветства той, покланяйки се дълбоко. Макар да не бе ясно колко му е силно реатсуто, той определено не силният източник, който ги привикваше насам. - Вие сте първите ми гости, тази вечер.- продължи да говори мъжа, докато гърбушкото междувременно се отпъти на обратно, тъй като си бе свършил работата на гайд. /Можете да го прекъснете, ако желаете./
    - Аз съм Сенму. За да ви е докарал домашният ми любимец до тук, значи вече сте се съгласили, но все пак ще попитам: бихте ли ми сътрудничели?- Въпреки гостоприемното му държание и обноските, мъжа все пак поддържаше разстояние от 20тина метра между себе си и посетителите му. - Разбира се, ще ви възнаградя щедро.- добави той, без да се впуска в детайли. Възнамеряваше да види реакцията на Прайна и Гримулф, преди да издава значителна информация.
    ***

    Обръщайки се с гръб към лисицата, червенокосата жена се запъти към една от съседните странични улички, поемайки по заобиколен път, около биещите се нагоре реатсута. Не след дълго, те достигнаха до голяма десет метрова стена, разпростираща се с километри на всяка посока. Пред тях имаше един малък вход, минаващ през къс тунел, който от другата страна излизаше в... гора, изненадващо. По някаква причина, тук насред урбанизираните улици имаше израснала гъста гора - дърветата и зеленината излизащи директно от асвалта. На всичкото отгоре, целият район бе покрит в лилава мъгла.
    - Това ни е ловната зона. Ако някой се опитва да стигне до замъка, вероятно ще мине от тук.- обясни дамата, облягайки се удобно на една изоставена кола.
    През това време, Фушиги забеляза, че бе започнало да му става трудно да усеща чуждото реатсу вече. Силната енергия идваща от центъра "заглушаваше" тази на всички други.
    ***

    До половин час Тоору навлезе в населените части от Киото. Хаоса на около бе в пълна сила, като навсякъде се усещаха да се бият холоус, хора и шинигами. Най-близката такава битка бе едва няколкостотин метра западно, където два индивида, горе-долу със същата сила, като момичето се биеха. Към центъра пък се намираше силният източник на реатсу, който изглежда привличаше всички такива, като нея, към града.
    avatar
    Фушиги

    Брой мнения : 12

    Re: Масивната гарганта

    Писане by Фушиги on Сря Май 10, 2017 2:11 am

    При все разрухата и коктейла от реатсута, всяко оставящо отпечатъка си върху възприятията му, Фушиги се чувстваше почти идеално в човешкия свят. Тук вреше и кипеше живот, но по начин, различен от потъналия в мрак и монотонност дневен ред в Хуеко Мундо. Присви лапи под муцуната си, отпуснат доволно на земята, в близост до спътничката си, но на повече от ритник разстояние. Единственото, развалящо идиличната картина на привидно спокойствие, бяха наострените му уши, целящи да доловят и най-малката промяна в обстановката, особено сега, когато заветният източник притъпяваше усета му към чуждата живителна енергия.
    - И просто ще седим тук и ще чакаме, така ли? - запита, веднъж щом мадамата се облегна на колата. - Защо не влезем вътре, в тази тъй интересна гора, по-добро място за засада е - продължи да разсъждава лисицата, правейки малки паузи предвидени за ослушване. Все пак бе трудно хем да чанелира мисли, хем да бъде нащрек.
    - А и, каква ни е целта, всъщност? Да убием всеки, опитал се да достигне до това...нещо - примлясна на няколко пъти, и почеса нос с лапа, преди отново да я подвие под муцуната си. - Може да ме въведеш в плана, докато чакаме - предложи накрая, и ако беше човек, щеше да намигне. Сега просто клепачите му се затвориха в по-продължително примигване, което жената можеше дори и да не засече, камо ли да съумее да интерпретира.


    Последната промяна е направена от Фушиги на Сря Май 10, 2017 2:13 am; мнението е било променяно общо 1 път
    avatar
    Прайна

    Брой мнения : 29

    Re: Масивната гарганта

    Писане by Прайна on Сря Май 10, 2017 4:35 am

    Учудващо за всички и най-вече за нея, Прайна получи прекрасно линеен отговор от Гримулф, който честно казано предполагаше да чуе. За момент даже се зачуди защо по дяволите задаваше отговори? Ясно й бе станало, че в мозъка на холоуа се върти само възможността да се храни, да се бие, и това да се повтаря вечно. Ясно й бе и че двамата се навират между шамарите и имаше хидяли неща, които можеха да се объркат, хиляди сценария, които не й харесваха и хиляди места, на които предпочиташе да бъде. Уви, проклетият й характер я спираше да направи нещо по въпроса. Нееее, защо да я бъде грижа за собственото й пребиваване и това да остане жива? За сметка на това се бе лепнала за някакъв холоу, който току що ... е, реално преди може би от около близо половин час или нещо от рода, бе срещнала и сега й бе гузно да го заебе просто така да се оправя сам ... супер. А после се чудеше защо всички се възползват от нея.

    Двамата стигнаха до замъка и последният шанс на Прайна да полети нанякъде си замина с отварянето на портите. Гледката, която се бе разкрила вътре, птицата бе виждала само по филмите, докато бе жива. Донякъде остана очарована от това и не можа да се сдържи и да си помисли, какво би било усещането да бъде на такова място, като жив човек, с някой близък може би, а не като птица с потенциални врагове навсякъде. И като заговорихме за потенциални врагове, ето че нов човек се бе появил пред двата холоуа. Дали бе човек или холоу? Маската на лицето му, объркваше Прайна. Тя не бе виждала холоу с такъв вид маска, затова се зачуди, дали изобщо бе такъв? Отделно не усещаше реатсуто му, поради силната енергия в замъка, затова не можеше да прецени колко силен е в действителност. Това накара птицата инстинктивно да кацне малко зад Гримулф, сякаш се опитваше да се предпази чрез него. Вярно той не бе в топ листа й за сигурност, но за момента някакси познатото му реатсу я успокояваше повече от това на човека пред тях.

    Сенму. Първи гости. Сътрудничество. Възнаграждение. Този определено караше по същество. Явно това бе господаря на гърбавия мъж, който сега тръгна нанякъде, а Прайна силно се надяваше Гримулф да не се обърне просто и да му откъсне главата (like seriously, pls don’t…). Ако трябваше да бъде напълно честна не знаеше какво да каже. Ето тук можеха да се объркат хилядите неща. Ако решеше да си тръгне, щеше да разбере мъжът, че е съучастник в лъжа и така и вълкът можеше да загази. Да не споменаваме факта, че й той сигурно щеше да я разпарчетоса. От друга страна можеха да се съюзят с него и още една причина към дългия списък да бъдат мразени от останалия свят ... не че това би имало някакво значение де. Гримулф от друга страна можеше да се поддаде на хищника в себе си и просто да нападне въпросният Сенму, нещо което Прайна най-силно се надяваше да не се случи.

    Всичко това й се струваше гнило, като ябълка, ала вече бе твърде късно за каквото и да е съжаление. Не й се искаше да казва „да“ на нещо, което не знаеше какво е. За миг погледна вълчо. Сенму изглеждаше достатъчно цивилен за момента, може би тя трябваше да пророни първата дума, за да запази тази обстановка.
    - Не обичам да стрелям на сляпо. – звънливият глас на Прайна се чу пръв. Надяваше се вълкът да не направи нещо прибързано и все пак да започнат на сигурно, поне за момента, докато не преценят ситуацията.
    avatar
    Гримулф

    Брой мнения : 42

    Re: Масивната гарганта

    Писане by Гримулф on Сря Май 10, 2017 10:52 am

    //buuuuut moooom i want to eat him!!! Can I?! CAN I?! CAN I!?!!?! bounce


    Мотото на Гримулф не бе "Изяш всичко, което се движи" .... е добре де, това му е мотото, но с допълнение, което гласи:
    "Изяш всичко, което се движи; ако не можеш, му стани съюзник докато не ти се довери и го изяж, когато не очаква"
    (което не важи за моето чудно пиле-чан! аз много обичам пиле-чан и не бих я наранил! моля те пиле чан, не ме изоставяй ;((( даже ще ти чистя перата и ще ти направя гнездо!)
    В случая зализаният мазняр излъчваше неопределено количество реятсу, факт който дразнеше холлоуа до безкрай. Инстинктивно вълка бе заел позиция за бой и козината му бе настръхнала, готов да се метна във всеки един момент.

    Грим не можеше да прецени дали боят в момента си заслужаваше, но щом зализаният започна да говори холлоуа се насили да изглежда по-мирен. Действие, което не му се отдаваше лесно.
    Изглежда този непознат нямаше същите предрасъдъци като шинигамитата и виждаше чудовищата от Хуеко Мундо като потенциални съюзници, а това звучеше като интересна оферта. Този арогантен тип явно си вярваше, че обещанието направено между холлоу и човек би имало някаква стойност.
    Щом приключи с офертата си мъжа изгледа двата звяра в двореца му с очакване да се съгласят.
    - Колко щедро? - попита директно вълка и отвори вълчата си паст, сякаш чакаше да му метнат сочна пържола.
    Прайна се обади момент по-късно, очевидно желаеща повече информация, което си бе в нейното право. Вълка действаше по инстинкт и желание, докато птицата очевидно разчиташе на интелекта и логиката си.
    Хвърляйки едно око на птичката, Гримулф се ухили: харесваше умни пиленца. Twisted Evil


    _________________
    Wolfie is hunting you.

    Re: Масивната гарганта

    Писане by Кобаяши Тоору on Сря Май 10, 2017 11:47 pm

    Тоору весело продължаваше напред, навлизайки все по-навътре в града.
    "Иха, колко се е променила Япония" - мислеше си момичето докато въртеше глава наляво-надясно. Бяха изминали повече от десет години след смъртта ѝ, но спомените ѝ за родината не бяха изгубени все още. Хаоса цареше в Киото и многобройните източници на реатсу разсейваха младият холоу, така че ако искаше да направи обиколка на града и да разгледа забележителностите щеше да трябва да помоли всички да се приберат по домовете си. Съществата, които се бяха събрали наоколо бяха прекалено много на брой за един дракон да отстрани сам, затова единствения начин да сложеше край на тази фиеста бе да намери източника на реатсу, който привличаше всички отрепки към себе си.
    Един от любимите герои на Тоору от известна по нейното време трилогия обичаше да казва "Капан? Нека го задействаме." Така смяташе да процедира и тя, затова продължи весело да подскача напред запътвайки се към центъра.
    avatar
    Ранс

    Брой мнения : 242

    Re: Масивната гарганта

    Писане by Ранс on Чет Май 11, 2017 12:24 am

    - Хм, очаквах по-позитивни реакции, но добре...- каза си мъжа, с леко разочарован тон, свивайки рамена. - Скоро много от шинигамита и Седжокай членове ще се засилят насам сигурно. От вас ще искам просто да изядете, колкото може повече от тях.- накратко обобщи ситуацията той, усмихвайки се приветливо.
    - А колкото до наградата ви...- изведнъж Сенму бръкна във вътрешният джоб на коженото си палто, изваждайки две сини топчета, излъчващи искряща светлина. - Това са бонбони от кондензирана енергия, създадени от реатсуто на биещите се из града индивиди. Едва ли досега сте поглъщали душа, която даже да се доближава по хранителност с тях. Ако плановете ми успеят, ще получите няколко такива.- щом приключи с обяснението си, той прибра обратно boost ex machina бонбоните в джоба си и щракна с пръсти. Моментално от сенките в далечния край на залата изплува мъжки образ. Нямаше си лице или детайли обаче - бе просто черен силует.
    - Даже и помощ ще ви пратя.- добави Сенму, посочвайки плавно с ръка към сенчестият образ.
    В следващият момент разговорът бе за момент прекъснат, тъй като земята се разтресе, а причината за това бяха двата гилиана, виждащи се в далечината през все още отворената входна порта на замъка. Меносите тъкмо бяха излязли от една новосъздадена гарганта над самият град и веднага се бяха захванали да всяват допълнителни хаос и разруха из Киото.
    - А, чудесно. Виждам хората ми са си свършили работата.- възкликна доволно чернокосият мъж.
    ***

    /Фушиги, вие вече сте в гората. Местността си започва от изхода в стената още. Просто е изникнала навсякъде около града, тоест паважите, улиците, колите и руините на сгради още си ги има наоколо, покрай дърветата и зеленината./

    - Общо взето.- отговори червенокоската на първият въпрос, докато си сваляше сапа настрани, че да не й убива на гърба. - В центъра на града се намира замъка, както и лидера ни. Никой не трябва да стига до там.- изясни ситуацията тя, обяснявайки на Фушиги, какво и кого пазят.
    - Скоро вероятно ще дойдат първите натрапници. Всеки умрял тук, можеш да го ядеш.- добави тя безцеремонно, относно наградата за помощта на лисицата.
    В следващия момент земята се разтресе, а в далечината се видя как се бе сформирала гарганта над града, от която излязоха два менос гранде. Енергията излъчвана от замъка също се увеличи драстично по сила.
    - Хм, най-сетне.- възкликна тя с доволна усмивка, любувайки се на гледката и разрухата, която несъмнено щеше да последва след малко.
    /Пиши от тук нататък в мъгливата гора./
    ***

    Не след дълго Тоору доближи центъра, но уви прогреса й бе прекъснат изведнъж, от появата на дълга десет метрова стена, която вероятно заобикаляше целият център. За щастие, едва на няколко стотин метра по-на ляво се виждаше вход в стената, водещ към сграда, приличаща на гладиаторски колизеум. Пред входа обаче имаше и някакъв човек, очевидно със силно като нейното реатсу.
    Преди да може дракона да обмисли ситуацията обаче, тя забеляза как високо над града се отвори нова, много по-голяма гарганта, от където започнаха да излизат два менос гранде. Съвсем скоро наоколо щеше да настане още по-голяма разруха. Освен всичко това, източника на енергия от центъра се засили няколкократно, затъпявайки сетивата, поради което вече на холоула му бе станало невъзможно да разпознава или усеща чуждото реатсу.
    На всичкото отгоре, някаква лилава мъгла бе започнала бързо да плъзва из целият град. Вечерната тъмнина може да не се пречеше за видимостта, благодарение на градското осветление, но тази мъгла определено щеше.
    /Пишеш вече в колизеумът, ако ще влизаш през него вход./
    avatar
    Гримулф

    Брой мнения : 42

    Re: Масивната гарганта

    Писане by Гримулф on Пет Май 12, 2017 11:11 am

    Бегло наподобяващ вълки, холлоу бе попаднал в интересна ситуация. Мистериозен замък, мазен тип, който предлагаше бонбони и множество необясними феномени, създадоха вихрушка в която Гримулф и неговият незаменим сайдкик - Птица-чан, се бяха забъркали.
    Вълкият нюх си казваше думата и краткото показване на бонбона увери холлоуа, че в тези капсули имаше изключително количество реятсу.
    Самата сделка звучеше доста съмнителна:
    Непознат тип с неизвестна цел? - Чек;
    Съмнителна награда, която звучеше прекалено добре? - Чек;
    Множество врагове от различни фракции? - Чек;
    Битка със всеки, които не се обяви за приятел и вероятност дори и със съюзниците в даден момент? - Чек;

    Всичко това бе музика за ушите на Гримулф, че дори му текна лигата. Първоначалната идея да се шляе наоколо и да лови всеки, който му падне пред очите си бе рискова, но определено сочна идея. Това развитие на нещата обаче, предлагаше същият този адреналин, но без да се притесняваш, че някой слабак ще дебна да те нападне в гръб или да ти отмъкне плячката.
    Въпреки дивият и агресивен характер, Грим не бе глупав. Той осъзнаваше, че рано или късно щеше да се сблъска с шинигамитата и други холлоу-мразещи персони, но сега можеше да го направи на негови условия. Пък и наградата изглеждаше доста по-солидна....

    Естествено вълка смяташе да се допита и до Прайна, все пак те вече бяха отбор. Колкото и малко да бе доверието между тях, то в хищническите очите на Грим, птицата бе част от глутницата му.
    Пък и тактическата мисъл на птицата щеше да улови всякакви уловки или хитрини, които мазният тип можеше да се опита да им пусне.
    - Звучи ми добре! Прайна? - безгласно обяви холлоуа и се обърна към птичката, очаквайки нейният глас.


    _________________
    Wolfie is hunting you.
    avatar
    Прайна

    Брой мнения : 29

    Re: Масивната гарганта

    Писане by Прайна on Пет Май 12, 2017 5:30 pm

    Прайна примигна бързо няколко пъти. Ето, че бяха изплюли камъчето. Неодавна, докато кръжеше над Киото и гледаше вълчо в каква беля ще се завлече, преди първата им битка, птицата бе заподозряла, че холоуите сигурно са тук с цел просто да служат за разсейване на останалите фракции, а ето че и "тежката артилерия" дойде. Не че бяха кой знае колко силни, но със сигурност бяха по-унищожителни от нормалните холоуи, които вирееха из града в момента. От Хуеко Мундо беше дошъл Менос Гранде - само това можеше да тресе така земята, а по честотата на трусовете, изглежда не беше само един. Те определено правеха нещо грандиозно щом чак меноси си бяха извикали да всяват допълнително хаос и паника към положението до момента.

    Това не се хареса на Прайна, ни най-малко. За момент се замисли, дали планът им бе по-масивен отколкото предполагаше? Какво смятаха да правят? Ами ако целта им не бе единствено Киото? Какво щеше да стане, ако наистина успееха и последствията се разпространяха из други градове ... ами държави?. От друга страна пък, какво значение имаше? Та тя бе просто някакъв незначителен холоу, дали се съгласеше да помага или не, нямаше да промени особено много. Въпросният Сенму им бе предложил някакви енергийни бонбони. Такова нещо съществуваше? Определено й се понрави повече, отколкото да убива за храната си, но не бе чак толкова наивна и глупава, че да не знаеше как се бяха сдобили с нещо такова. Това, което не й хареса бе фигурата, която се бе появила в далечината. Положението й далеч не бе кой знае колко розово.

    В какво се бе забъркала птицата и тя недоумяваше. От една страна бяха тези непознати, които определено крояха нещо по-масивно отколкото всички предполагаха. Нещо й подсказваше, че ако тръгнеше да предава този тип, положението щеше да свърши зле. От друга страна бяха шинигамита, куиншита и хора. Колкото и да не се толелираха помежду си, холоуите винаги са били моментната заплаха и винаги първо срещу тях ще се обърнат, още повече пък такива, които избиват жители на Киото, които се опитват да избягат в паниката, или пък помагат на въпросните виновни за това разрушение. Тоест и към тях нямаше какво да прави, понеже едва ли някой щеше да й повярва. Всичко щеше да бъде настроено да убива моментално, без да задава въпроси. От трета страна беше вълчо. За него това бе перфектната възможност. Предлагаха му възнаграждение, за да убива. Какво по-хубаво, сигурно бе на седмото небе. Но тя не вярваше той да бе толкова глупав. Напротив, беше всичко друго, но не глупав. Силно се надяваше да бе преценил ситуацията, ако не за тях, то поне за себе си, щом се отнасяше до оцеляване. За сега тя минаваше между капките, може би бяха започнали да си градят някакво доверие, а Прайна определено оценяваше факта, че не бе скочил срещу нея.

    И като заговорихме за вълчо, той се обърна към птицата. Бе приел, естествено, че ще приеме предложението. А тя нямаше къде да ходи така или иначе. В каквото бе решил да се забърка, Прайна не бе от типа да обръща гръб на съюзниците си, колкото и тегаво да станеше положението. Може би тепърва щеше да покаже това. Имаше усещането, че доста черти от характера й щяха да започнат постепенно да се разкриват, което не й вещаеше добро. Все пак заради нещо подобно бе умряла веднъж.
    - Надявам се знаеш какво правиш. - само това отвърна Прайна на вълчо, като му кимна, за да му покаже, че няма да го изостави, независимо от решението му. Каквото и да бе намислил, тя щеше да му помага до колкото бе възможно. И все пак донякъде се зарадва, че бе попитал и за нейното мнение. Ако щяха да се нахвърлят на самоубийствени мисии, то поне щеше да е по взаимно съгласие.
    avatar
    Ранс

    Брой мнения : 242

    Re: Масивната гарганта

    Писане by Ранс on Съб Май 13, 2017 2:41 am

    - Чудесно!- отвърна радостен Сенму, като една широка усмивка плъзна по лицето му. - Тогава да се захващаме за работа викам.- още докато той се изкаже, силуета в ъгъла се стопи в земята и изплува на входа, зад двата холоус.
    - По-рано ми съобщиха, че някой е успял да се промъкне през стената. Уви, аз съм зает и не мога да напускам замъка в момента.- започна да обяснява ситуацията мъжа, правейки след това жест към силуета. - Той ще ви закара към въпросното мястото, където предполагаме се крие неканеният ни посетител. Когато отстраните проблема, ще се свържа с вас.- Как точно щеше да го направи това, имайки се предвид, че не може да напуска замъка, остана необяснено.
    Време за повече разговори нямаше, тъй като сенчестият образ вече бе потеглил навън.
    avatar
    Прайна

    Брой мнения : 29

    Re: Масивната гарганта

    Писане by Прайна on Съб Май 13, 2017 2:58 pm

    Само защото щеше да помага на Гримулф, не означаваше, че Прайна щеше да си затваря очите за неща, които не й харесват. За сега щеше просто да следва вълка и другата въпросна фигура, ала нямаше намерение да играе по ничия свирка, все пак бе птица, а не змия. В момента позицията й бе благоприятна, а преместването на другия мъж се оказа още по-добре, за това, което искаше да направи. Така щеше да установи по-лесно колко силни са тези двамата. Птицата затвори очи и от нея се издаде незабележим енергиен пулс, който обгърна почти цялата зала. Чрез използването на тази техника, тя щеше да установи с какво си имат работа. И понеже тъмната фигура така учтиво се бе репозиционирала, умението би трябвало да достигне и него. В зависимост от това, което усетеше, щеше да прецени как да действа, а трябваше някак и да предаде информацията на съотборника си, без придружителя им да се усети.

    След използването на Pesquisa, Прайна разпери криле, като хвърли един последен поглед на Гримулф и долетя до техния гайд. Той трябваше да ги заведе обратно до онази стена, за да отстранят този, който се е промъкнал през нея. Ако Сенму си мислеше, че това щеше да е единственото преминаване на стената от чуждо присъствие, сериозно се лъжеше. Много скоро, доста фракции щяха да започнат да му се пречкат, а два холоуа нямаше да направят кой знае какво - все пак повечето бяха неосъзнати холоуи, които просто се шляеха из Киото, в допълнение от два меноса. Някакси тя имаше усещането, че Сенму знаеше това. Надяваше се този сенчестия да може да говори, че да успее да изкопчи някаква информация от него по пътя, все пак цялата тази ситуация хич не й харесваше, а на вълчо не му пукаше особено за въпроси от типа на какво, как, къде и защо.
    avatar
    Гримулф

    Брой мнения : 42

    бау баууууууууу!!!

    Писане by Гримулф on Нед Май 14, 2017 4:09 pm

    Ето, че колелото на съдбата се задвижваше, а птиче-вълчото комбо продължаваше с пълна сила напред. Никой не можеше да спре двете чудовища заедно!
    Може би един ден Гримулф и Прайна щяха да се фюзнат в едно създание и да бъдат господари на света ! Муахахха

    Мазният тип призова сенчестата си слуга и ги остави холлоулите да се оправят. Това звучеше като добър план за Грим и вълка нямаше нищо против да разпердушини още няколко слаби жертви.
    Въпроса бе дали Прайна нямаше да има някакви възражение, относно операцията.

    ....
    Женския холлоу нямаше проблеми и потегли дори преди вълка. Дали пред стената щеше да ги кача някое заблудено агне, или пък шинигами капитан само времето щеше да покаже.
    Очаквайки с нетърпение следващата си битка, Грим се озъби широко и лигите му започнаха да капят със всяка крачка.
    Холлоуа нямаше нищо против да остане затворен в света на живите...


    _________________
    Wolfie is hunting you.
    avatar
    Ранс

    Брой мнения : 242

    Re: Масивната гарганта

    Писане by Ранс on Пон Май 15, 2017 7:53 pm

    Използвайки pesquisa, Прайна установи, че сенчестата фигура имаше грубо половината на нейното реатсу, а Сенму двойно.
    По пътя, опитите й да говори със сенчестата фигура уви се оказаха неуспешни. Нещото или не бе способно на говор или нямаше интерес да провежда разговори.
    След близо десетина минути, тримата достигнаха до малък парк. Още докато силуета им сигнализираше, че някъде наоколо трябва да е целта им, носа на Гримулф долови човешка миризма наблизо... а заедно с него и на някакъв друг холоу. И ето, че секунди след това въпросният човек се подаде иззад едно дърво, 20тина метра напред. Още не ги бе забелязал тях, вероятно благодарение на мъглата и неспособността да се усеща чуждото реатсу.
    avatar
    Гримулф

    Брой мнения : 42

    бау баууууууууу!!!

    Писане by Гримулф on Вто Май 16, 2017 11:17 am

    Излизайки от замъка Грим се приготвяше за битка. За това бе дошъл и затова щеше да остане. Докато вървяха до този парк, нито вълка, нито птичката бяха обелили дума, а сенчестият им гайд изглежда също не бе от най-разговорливите.
    Холлоуа долавяше несигурността в спътницата му и нещо му подсказваше, че тя може би не бе напълно сългасна със задачата, която бяха поела. От друга страна, тя не бе изявила нежеланието си и следваше вълка неотлъчно.
    Въпроса бе до кога ....?

    Навлизайки в малкия парк, мъглата ги обви и заглуши сетивата на групата. Верният нос на вълка му подсказа, че пред тях имаше човек и също така холлоу? Грим не можеше да долови силата им благодарение на реятсу мъглата, но пък едва ли бяха толкова силни.
    Мазният, зализан тип не бе обяснил, кого трябваше да елиминират, двата холлоуа.... лоша новина ....за човека и другият холлоу. Гротескният вълк разтвори жадно, челюсти и вече предвкусваше поредната си жертва.
    Прайна можеше да усети промяната в съюзника й и може би трябваше да се намеси с някаква тактическа мисъл преди Грим да се втурне в атака.
    Птицата нямаше много време, но поне за момента Гримулф все още се двуомеше кого да нападне първи: човека, който би бил сочна и слаба цел или нейзвестният холлоу, чията съдба би била по-иронична.


    _________________
    Wolfie is hunting you.
    avatar
    Прайна

    Брой мнения : 29

    Re: Масивната гарганта

    Писане by Прайна on Вто Май 16, 2017 5:11 pm

    За жалост опитите на птицата да изкопчи каквато и да е информация от сенчестия индивид се оказаха неуспешни. Май не беше от приказливите типове, ако можеше да говори изобщо, или пък не бе сметнал за нужно да се обеснява излишно на някакви си холоу. Те бяха тук да им свършат черната работа и после кой откъде. Но ако им трябваха толкова много холоуи, че да отварят две гарганти, то значи определено правеха нещо, което засягаше повече от Киото или евентуално човешкия свят. Птицата я човъркаше отвътре, не искаше просто така да помага на някакви си типове без да знае целта им. Най-малкото пък сега да убиеха някакъв индивид, само защото бе на грешното място по грешното време. Изглежда и двамата не бяха кой знае колко силни, за човек който донякъде дърпа конците, Прайна си представяше Сенму да бе по-силен. Вярно двойно, ала не бе кой знае колко по-драматична сила, а и й се струваше като типа, който предпочита да му вършат работата вместо него, тоест избягваше предните линии на бой, ако изобщо бе пригоден да се бие. От друга страна фигурата, която уж трябваше да им помага бе двойно по-слаба от нея. Това малко я обърка. Нали уж им бе подкрепление, от каква полза щеше да им е, ако бе толкова слаб. От друга страна, птицата бе научила, че никога не трябва да преценяш книгата по корицата и кой знае какви умения можеше да крие този. Смяташе да разбере това, ако им се наложеше да сменят страната, за която се бият.

    Тримата стигнаха до някакъв парк. Явно и сенчестия и Гримулф бяха усетили присъствието на този, с когото трябваше да се справят. Това, което обърка Прайна, бе последвалата липса на атака от страна на вълчо. Той не се колебаеше преди, в предната битка бе скочил на трима без да се замисли, а на всичкото отгоре бе сам, без даже да знае, че тя го наблюдава. Сега те бяха трима, а той се бе спрял за миг. И този път усети промяната в реатсуто му, от спокойно на по-враждебно, въпреки че не бе както онзи изблик, ала нещо го накара да не напада веднага. Да не би целта им да не бе сама? Дали бе усетил по-силен противник? Тази мъгла хич не й се нравеше, понеже не можеше да използва обичайния си метод на разузнаване. Каквото и да бе, сега ситуацията стоеше черно на бяло пред тях - човека, който тя виждаше на 20 метра пред нея, който се бе показал иззад дървото и холоуа, за когото Прайна си нямаше ни най-малка представа ... все още. За миг се зачуди дали можеше по някакъв начин въпросната им жертва да мине между капките. Но може би това бе шанс.

    Прайна разпери крилото си пред Гримулф, с цел да му намекне да не се хвърля напред моментално. Донякъде се радваше че й бе предоставена тази възможност, понеже това не винаги бе най-практичното решение за действие. Ясно й бе, че вълчо е по-импулсивен, ала тя, от своя страна предпочиташе да се сдобие с информация първо и да прецени ситуацията. Ако сенчестия индивид нападнеше пръв, то това щеше да е най-добрия сценарий за тях, понеже главно за момента целеше да разбере какви способности има. Птицата се огледа внимателно, а през това време нова енергийна вълна се издаде от тялото й, цялаща да разбере какво точно има наоколо и колко силно бе то. Надяваше се мъглата да ги замаскира и все още да не бъдат усетени, поне не директно.
    avatar
    Ранс

    Брой мнения : 242

    Re: Масивната гарганта

    Писане by Ранс on Сря Май 17, 2017 3:23 am

    Техниката на Прайна разкри, че мъжа пред тях имаше около 110 реатсу, а холоула в далечината, намиращ се някъде около 50 метра по диагонал в ляво зад човека, едва към 70. С други думи и двамата бяха грубо в тяхната категория. /Малко безсмислено точни цифри да давам, при положение че статовете им ги мисля относителни на вашите, ама карай./
    Докато това се случваше, въпросният човек започна да се отдалечава от дървото, влизайки навътре в мъглата и съответно губейки се от поглед. И вълка и птицата можеха да усетят (с носа и техниката съответно), че още бе наблизо - определено не ги бе забелязал, че да си промени изведнъж темпото.
    Сенчестият им гайд през това време се стопи отново в земята, появявайки се секунди след това малко по-наред, зад един електрически стълб, едва няколко метра в ляво от дървото, където последно бяха видели противника. Телесната му форма се бе сплескала неестествено, за да може да се скрие изцяло зад металната основа. Щеше да причаква там изглежда.

    Sponsored content

    Re: Масивната гарганта

    Писане by Sponsored content


      В момента е: Сря Сеп 19, 2018 8:35 am