Bleach Adventure Chronicles

    Колизеумът

    Share
    avatar
    Ранс

    Брой мнения : 242

    Колизеумът

    Писане by Ранс on Чет Май 11, 2017 12:22 am

    Изграден по дизайн досущ, като старинна гладиаторска арена, този колизеум бе един от малкото входове през грамадната стена, заобикаляща центъра на Киото. Вътре естествено и трибуните и арената бяха празни, предоставяйки голям простор за всякакви евентуални конфронтации.
    Самата арена бе с 200 метра диаметър, цялата покрита в прах и пръст, а заобикалящите я трибуни започваха от 1 метър височина (най-ниският ред) и се изкачваха нагоре, като стъпала общо 100 пъти, достигащи 100 метра в края (най-високият ред). Седалки нямаше, но пък на равни интервали по редовете имаше разпръснати ниски каменни колони и статуи.

    Хибики Кьо

    Брой мнения : 25

    Re: Колизеумът

    Писане by Хибики Кьо on Чет Май 11, 2017 1:31 am

    "Оф..." - издразни се Кьо. Явно нинджата не се ебаваше с нея, а просто си беше чалнат. И докато се чудеше от коя страна да го шибне, от небето изневиделица паднаха два проблема. "Само вие липсвахте." - саркастично отбеляза Хибики. Време за какво беше, обаче? Думите на мъжа я замислиха, а време за това нямаше особено много. Трябваше бързо да прецени ситуацията и да реши какъв следващ ход би бил правилен. Не изгаряше от желание да напада Меносите, ако не беше наложително. Силната аура, идваща от близкия замък, щеше да прикрие реацуто на момичето, давайки й свобода на действие наоколо, но това важеше и за всички други тук. Дали сега щяха да се съберат повече хора, когато енергията се усили? Или това щеше да ги отблъсне още повече от идването им насам? А и някой трябваше да се занимава с Меносите. Щеше да е гъчканица около тях. Все пак, последните думи на "клоуна" я подразниха наистина и тя реши да навлезе в колизеума. "По-добре си ходи вкъщи... Ще видиш ти!" - направи гневна физиономия. Не си беше наумила реално да го нападне, но не й трябваше много, за да го направи. А и наистина искаше да знае за какво бе време.

    Re: Колизеумът

    Писане by Кобаяши Тоору on Чет Май 11, 2017 7:16 pm

    Тоору забави крачка при появата на стената. Момичето се огледа наоколо - нямаше мексиканци. Странно за какво се беше появила тази стена тогава. Някой искаше да ѝ ограничи open world забавлението като направи приключението ѝ по-линейно . Дракона замахна с криле, но момент след това размисли. Щеше да е прекалено лесно просто да прелети стената и да не последва очевидно начертаният път пред нея. Беше решила да провери какво и бяха подготвили , затова продължи към входа на колизеума. В този момент се отвори още една гарганта и започнаха да нахлуват по-големите холоули. Малко късно бяха разбрали за купона, но по-добре късно от колкото никога. Не засягаха особено Кобаяши в момента и не ѝ пречиха по никакъв начин , затова тя ги игнорира и си продължи по пътя. Тоору забеляза човека , който стоеше между нея и колизеума. Младият холоу се притесни за момент, защото това щеше да ѝ е първият контакт с човек от както беше станала холоу. Как трябваше да подходи? Да се проникне покрай него? Не, човека, ако я усетеше можеше да реши , че се опитва да го нападне. Да се втурне към него? Едва ли щеше да свърши добре отново. Най-добре щеше да е да го заговори. Но как да започнеше разговор без да е неловко? Тоору се хвана за главата, беше загубила социалните си умения напълно. Момичето пое дълбоко въздух и бързо закрачи към човека.
    - Ту-ту-ру , приятел где така? - извика тя и с огромна усмивка на маската си започна да ръкомаха. Дано всичко да свършише добре.
    avatar
    Ранс

    Брой мнения : 242

    Re: Колизеумът

    Писане by Ранс on Пет Май 12, 2017 8:08 pm

    Преминавайки през входа и кратък коридор след това, Хибики се оказа насред арената, в средата на която чакаше и въпросният нинджа.
    - Хм? Нали ти казах да си ходиш? Защо ме следваш?- запита той зачуден, докато си играеше с един от шурикените в ръка.
    В този момент и Кобаяши се появи отзад, правейки ситуацията още по-странна.
    - Оу? Странна компания си носиш.- каза той на Кьо, отдръпвайки се бавно назад. Разстоянието между него и момичетата в момента бе приблизително 50 метра.

    Хибики Кьо

    Брой мнения : 25

    Re: Колизеумът

    Писане by Хибики Кьо on Съб Май 13, 2017 12:28 am

    - Искам да разбера за какво е време. - отвърна Хибики точно когато се появи и холоула. Тя не можа да го усети заради силната аура наоколо. Сега щеше да стане напечено. От една страна, нинджата явно си мислеше, че Кьо и нетипично изглеждащия холоу са заедно и ще го нападнат, а това не беше включено в плана й все още. От друга страна, имаше непознат холоу, който не се знаеше за какво е тук. Ако другото момиче нападнеше него, той щеше да приеме Хибики автоматично за враг. Ако пък нападнеше самата нея, нинджата имаше шанс да се възползва от момента и той да нападне Кьо. Не обичаше да води битки, в които няма изгода за нея. А тук все още не виждаше никаква полза или печалба, ако победи.
    - Не съм с този холоу. Не искам да се бия с никого. - провикна се момичето, дърпайки се леко встрани, така че да се образува триъгълник между тримата. Беше предпазлива и готова да действа веднага, в случай че нещо станеше.


    Последната промяна е направена от Хибики Кьо на Нед Май 14, 2017 9:26 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти

    Re: Колизеумът

    Писане by Кобаяши Тоору on Съб Май 13, 2017 6:24 pm

    Изглежда Тоору пак не бе уцелила правилният момент. Двата човека пред нея не се разбираха нещо помежду си, което беше доста характерно за тях. Проблемът беше, че се опитваха да намесят Кобаяши в спорът си, а това щеше да е загуба на време за нея. Но какво ли беше станало между тях? Пича с шурикените го раздаваше шефче, а момичето ... беше мургаво. Това можеше да означава едно. Косплейара беше издигнал стената, за да държи мексиканката навън, а сега беше ядосан, че тя се е промъкнала. Да, това беше най-вероятно ситуацията, но защо weaboo Тръмп беше решил групирал дракона с мексиканката? Това не се нравише много на младият холоу, защото определено не беше латино.
    - Хей, Отаку-сан . - провикна се момичето, тъй като нинджата пазеше доста голяма дистанция - Ти ли построи тази стена? - все пак стената пречише на холоула, който се опитваше да стигне до самият център на града. Дано шиноби косплейара да се съгласише да пусне Тоору , за да може тя да си продължи по пътя, а той да продължи да гони мексиканци.
    avatar
    Ранс

    Брой мнения : 242

    Re: Колизеумът

    Писане by Ранс on Съб Май 13, 2017 9:52 pm

    - Добре тогава. Щом толкова много се интересувате, ще ви кажа!- отвърна мъжа, изпъчвайки гърди и разпервайки ръце назад, в драматична поза. - Света е ужасно място! Холоус безмилостно убиват хора, шинигамита в замяна екстерминират холоус и така кръговрата продължава вечно.- заговори той, падайки на колене, сякаш играеше в някоя драма постановка и бе дошъл момента да се разплаче от отчаяние. - Но виж, решение има! Ако просто всеки си стои, където му е мястото, проблемите ще изчезнат. Точно и това ще направим!- викна нинджата, с ръце протегнати към небесата, сякаш очаквайки лъч светлина да го огрее, като прожектор.
    След няколко секунди неловка тишина, той се изправи отново, изтупвайки си колената.
    - Скоро, града ще е изцяло недостъпен за Соул Съсаяти и Хуеко Мундо. После ще е ред на остатъка от континента, а накрая и света.- заговори този път със сериозен глас мъжа, пристъпвайки бавно напред. За какво служеше силният източник на енергия в центъра и защо бе обграден от тази стена започна да става ясно. - Сега щом знаете това, е мой ред да ви задам въпрос. Ще ни помогнете ли или ще умрете тук?- изглежда опцията просто да си тръгнат момичетата, като вече бяха научили какво се случва, не съществуваше.

    Re: Колизеумът

    Писане by Кобаяши Тоору on Нед Май 14, 2017 2:18 pm

    Тоору подскачаше и пляскаше, развълнувана от драматичното изпълнение на мъжът. Преживяваше всичко с него, докато той не завърши историята си и холоула най-накрая осъзна какво планират хората. Щастливото изражение върху маската на холоула започна бавно да се променя.
    - Хаа, значи искате да направите Япония недостъпна за нас? - попита тя, все още задържайки яростта си. С бавни крачки дракона започна да приближава нинджата , а изглежда другият човек се отдръпна от пътя ѝ, което беше добро решение след изречените думи.
    - Не, не , това няма да проработи - започна да си мрънка под носът докато продължаваше да се приближава с полу усмивка на лице. За жалост не бяха изминали много години от както Кобаяши се беше събудила в тялото на холоу и далеч не беше овладяла всичките бошуващи емоции в нея. Дори най-малкото нещо можеше да я извади от контрол, когато беше комбинирано със стотиците гласове на погълнатите от нея жертви. Дракона изпука пръсти и замахна силно с криле, вдигайки облак от прах около себе си, за да създаде и тя малко по-драматична обстановка. Мисълта , че ще бъде откъсната от семейството си, което все още живееше в Япония и никога нямаше да може да се върне при тях не се нравеше особено на момичето, а това беше достатъчно да наруши принципът си да не яде хора, но все пак той се отнасяше за нормални хора, а този пред нея определено не беше такъв щом я виждаше. Не беше важно какво беше всъщност той, последните секунди, в които холоула можеше да се контролира изтичаха. Каквото и да се случваше в този град, Тоору беше тука да го предотврати , а това щеше да започне със смъртта на нинджата.
    - Да, прав си - облакът се разнесе, а холоула стоеше с широко разтворена ръка върху видимо ядосаното си лице. Беше спрял да приближава и беше заел бойна позиция. Все още покритите с човешка кожа крака бяха свити в коленете, а крилата бяха прибрани заедно.

    Cue the music

    - Прав си.Всеки . Трябва. ДА СИ ЗНАЕ МЯСТОТО ... NINGEN - Изрева холоула, разтваряйки широко челюсти. В този момент Тоору свали рязко ръката си от лицето и замахвайки с всичка сила с криле, тя се изстреля напред с пълна скорост. Съзнанието ѝ се изчисти напълно. Трябваше да следи само две неща - двата човека, този отстрани и най-вече този пред нея. Нинджата искаше битка до смърт - щеше да си я получи . Въпреки че Кобаяши се беше впуснала яростно напред, тя беше готова всеки момент да използва Сонидото си, за да избегне реакционната атака на противника си, която най-вероятно щеше да включва хвърляне на шурикен или друга далекобойна атака. Младият дракон беше свил дясната си ръкав лакътя, готов да я прекара през гръдния кош на мъжът, стигнеше ли до него.

    Хибики Кьо

    Брой мнения : 25

    Re: Колизеумът

    Писане by Хибики Кьо on Пон Май 15, 2017 12:41 am

    - Интересен план. - рече Кьо, правейки се на замислена. Реално, на нея не й пукаше. Кръговрат на живота, кои същества кои избиват, бла, бла. Тя се интересуваше само то себе си и своята изгода, оставяйки философските мисли за другите. Не можеше да види как отделянето на човешкия свят би й помогнало. Само би загубила потенциални клиенти - я някой поръча помощ с определен холоу, я с шинигами. И не е като да имаше време да размишлява цял ден върху плюсовете и минусите. Явно с плана на нинджата беше свършено. Освен ако планът не беше нечий друг и той не бе просто пионка, но за това - после. Интересно беше, че холоула се ядоса доста. Но можеше ли да го вини човек; щеше да изгуби такова ловно поле. Е, сега имаха общ враг, така че може би нямаше да има нужда да се пазят един от друг за идната битка.
    - Подкрепям възгледите ти. Да убием холоула. Тя няма да ме чуе. - каза Хибики, като отдели вълната специфично за нинджата.
    - На твоя страна съм. Ще нападна него като се преструвам, че нападам теб. - рече момичето, този път изпращайки вълната към Тоору, така че да не я чуе мъжът. Тя щракна с пръсти, запращайки един Бум по него, веднага след което втори. Ако лъжата й беше проработила, двата удара трябваше да са успешни.
    avatar
    Ранс

    Брой мнения : 242

    Re: Колизеумът

    Писане by Ранс on Вто Май 16, 2017 1:36 am

    Както и бе предположила Тоору, към нея бяха запратени три шурикена, които тя с лекота избегна чрез сонидото си. Изненадващо бе, че противника изобщо не се опита да избегне атаката й. Юмрукът на момичето го прониза през торса... или по-скоро прониза дънера, който изведнъж бе заел мястото му.
    В следващият момент, нинджата се бе озовал над нея, държейки уакизаши с две ръце, опитвайки се да го забие в главата й, когато се приземи. Ударната звукова вълна на Хибики обаче тогава го достигна, изхвърляйки го назад.
    /20 щети/
    Втора Boom атака обаче така и не последва, понеже Кобаяши беше на пътя и щеше тя да е жертвата. /Тя е реално между теб и него в момента./
    - Къх...- изпъшка мъжа, приземявайки се умело на крака. Не свършиха до тук изненадите обаче - шурикените му през това време бяха "завили" във въздуха, връщайки се към гърба на холоула.

    Хибики Кьо

    Брой мнения : 25

    Re: Колизеумът

    Писане by Хибики Кьо on Вто Май 16, 2017 8:53 pm

    Всичко мина горе-долу по план. Добре че Кьо беше на разстояние от битката, така че можеше да види по-голямата картинка. Холоула вероятно не забелязваше връщащите се шурикени към гърба й, така че Хибики веднага си използва бариерата върху нея, за да я защити. Незабавно след това изпрати един Бум по нинджата, заобикаляйки Тоору. Трябваше да го държат зает и под заплаха постоянно, за да не предприема действия. Но и реацуто на момичето не беше безкрайно, така че трябваше да внимава как ползва арсенала си. Оставаше й горе-долу половината. В случай че мъжът тръгнеше да бяга, Кьо имаше сонара си, за да го открият и преследват. Не трябваше да го изтърват.

    Re: Колизеумът

    Писане by Кобаяши Тоору on Вто Май 16, 2017 9:23 pm

    Изглежда нинджата не беше само приказки и имаше някакво минимално покритие, но за сега не беше способен да се справи с два противника, но какво да се прави сам ги предизвика. Тоору рядко подценяваше противникът си , но вече можеше да вкуси победата, а скоро и самата нинджа. Единственото нещо , което спираше холоулката от това да му се нахвърли игнорирайки всичко останало бе съмнителният му вид. Шиноби косплейара като нищо да имаше някой скрит трик в ръкава си. Сетивата на дракона не бяха спрели и тя доста добре можеше да усети , че трите шурикена не бяха продължили по траекторията си, явно мъжът можеше да ги контролира с реатсу, което бе вложил по-рано в тях. Въпроса, който бе от значение в момента бе до каква степен можеше да промени траекторията им - дали можеше само да ги върне към себе си или свободно можеше да маневрира с тях. Във вторият случай Кобаяши нямаше да може да се предпази, ако не прекъснеше атаката си, но и този случай не беше много вероятен. Тоору предполагаше , че по-скоро мъжът можеше да придърпва изстреляните си оръжия към себе си, което означаваше, че в момента те се бяха насочили към гърбът ѝ, така че на нея не ѝ трябваше да ги вижда, за да се защити . Дракона премести погледа си върху дясната си ръка - нямаше кръв, единствено един дънер. Леко изнервена, Кобаяши замахна настрани рязко и запрати дънера в другия край на арената. С вече свободна ръка, тя продължи да бяга напред. За щастие другото момиче беше успяло да нарани нинджата. Не се знаеше какъв е cooldown-a на каварими техниката му , но не беше успял да избегне две атаки една след друга, затова Тоору сви отново и беше готова да го пронижи веднага щом стигнеше до него. Този път разстонието между тях бе много по-малко от преди и той беше зашеметен от звуковите вълни, така че ако имаше някакви скрити трикове - сега щеше да му се наложи да ги използва.
    А доколкото трите летящи шурикена, холоулката можеше да се довери на новата си приятелка да ѝ пази гърбът, но все пак реши да направи нещо по въпроса и тя. Докато се впускаше напред към целта си, опашката ѝ се изправи и увеличи значително размерите си, правейки бариера зад гърбът ѝ. Холоула приличаше на паун , който се беше разперил, но гледката не беше чак толкова красива - все пак зад себе си просто имаше огромна опашка на влечуго, която прикриваше цялото тяло.
    avatar
    Ранс

    Брой мнения : 242

    Re: Колизеумът

    Писане by Ранс on Сря Май 17, 2017 3:47 am

    /Малко ми е неясно точно как атакува Кобаяши от "сви отново и беше готова да го пронижи", ама предполагам че с юмрук е било./

    Бариерата на Хибики успешно блокира шурикените към съюзника й, отбивайки ги настрани, след което се разби (горе-долу точно ти стигна блока). Новата ударна вълна на лилавокоската, макар да имаше доста по-голямо разстояние да покрива от Тоору, бе и сравнително по-бърза, което означаваше, че стигна до врага по същото време, като Кобаяши замахваше с юмрука си.
    Нинджата направи гард с ръце, блокирайки атаката на драконският холоу, но уви нямаше как да реагира и на звуковата вълна, която го блъсна и отнесе метър в ляво.
    /20 щети/
    С умело кълбо, той си омекоти падането и се изправи почти моментално, хвърляйки два нови шурикена към холоула. Веднага след това отскочи назад, създавайки малко повече разстояние между тях двамата и вдигна уакизашито пред лицето си. Острието му започна да сияе в синя енергия, очевидно заради реатсуто, което се концентрираше в него.

    Re: Колизеумът

    Писане by Кобаяши Тоору on Сря Май 17, 2017 2:23 pm

    // Йъп, свивам ръката си, за да мога да го ударя , когато ми е в обхвата//

    Нинджата успя да блокира юмрука на холоула, което означаваше , че за човек има завидна сила. Тази битка отнемаше повече време от това, което Тоору благоволеше да отдели , така че беше време да стане малко по-сериозна и да довърши жертвата си. Най-накрая се намираха само на метър разстояние,а мъжът вече бе наранен два пъти от звуковите вълни. Толкова близо и толкова раним , беше време да види разликата между хората и холоулите. Вместо да се съвземе или да помисли върху това как да оцелее, нинджата просто започна нова атака като изстреля шурикените си по дракона. Това беше идеалният момент за Кобаяши, тъй като раненият и враг щеше да атакува този път, а не да се защитава както предните два пъти. В момента, в който шурикените полетяха напред , Тоору изчезна. Миг по късно, тя стоеше зад гърбът на противникът си, а единственото нещо , което можеше да бъде доловено бе характерният за Сонидо звук. Беше използвала техниката си, за да заобиколи отстрани врагът си като избягва траекторията на шурикените. Малкото разстояние между двамата беше перфекто, тъй като тя нямаше да може да измине повече от пет метра, така че няколко крачки встрани и още няколко обратно бяха достатъчно ,за да се озове зад гърбът му без да я застигне нито един шурикен. Ръцете на холоула също се бяха променили, до тук с нежните женски длани. Човешката кожа от китките надолу беше разкъсана и два пъти по-големите и груби, люспести пръсти с дълги остри нокти бяха оголени. Смъртта, която Кобаяши беше намислила на жертвата си не беше от най-красивите. Тя засили отново дясната си ръка към него , но този път се целеше в долната част на гръбначният му стълб. Смяташе да разкъса плътта му с драконовите си нокти и да изтръгне и да стигне долкова дълбоко в него, че да можеше да обхване гръбначният му стълб с ръка и да го изтръгне. Адреналинът ѝ се покачваше само от това , което му беше намислила, а каквото и да подготвяше той с оръжието и реатсуто си, холоулката нямаше намерение да го оставя да ѝ покаже.

    Хибики Кьо

    Брой мнения : 25

    Re: Колизеумът

    Писане by Хибики Кьо on Сря Май 17, 2017 6:50 pm

    Атаките на Кьо работеха, но не достатъчно. Всеки път нинджата се изправяше доста бързо и продължаваше действията си без да се забавя. А реацуто й намаляваше драстично. Не можеше да си позволи да харчи още много. Сега мислеше да остави битката на холоула, а тя само да гледа за подходящи моменти. Ако дракончето беше в изненадваща опасност, щеше да запрати един Бум по мъжа, за да предотврати атаката, но не повече. Ако той решеше да си промени целта и да нападне Хибики от близо, щеше да ползва Нова, за да го спре и да се отдръпне, давайки време на Тоору да го довърши. Надяваше се да открие някаква полезна информация от наблюденията си, която да им помогне да го победят по-скоро.
    avatar
    Ранс

    Брой мнения : 242

    Re: Колизеумът

    Писане by Ранс on Чет Май 18, 2017 8:45 pm

    Макар атаката на Тоору да бе успешна, силата й не бе достатъчно голяма за такова постижение, като да прониже нечие тяло с цяла ръка, че и да изтръгне гръбнака след това. Драконовите й пръсти, благодарение на острите нокти, се забиха почти целите в гърба на нинджата и значително го раниха, но уви не фатално.
    /40 щети/
    Изритвайки холоула рязко с крак и след това отскачайки назад, мъжа успя да създаде малко разстояние между двамата (около 2 метра), след което извади една димна бомба от джоба си и моментално я взриви в земята. Белият пушек се сля с този на лилавата мъгла, намалейки видимостта до нула в радиус от 10 метра.

    Хибики Кьо

    Брой мнения : 25

    Re: Колизеумът

    Писане by Хибики Кьо on Чет Май 18, 2017 10:32 pm

    Холоулът се движеше добре и като че ли рани доста нинджата, карайки го да бяга. Или поне да се крие засега. Хибики нямаше да остави нещата така обаче. Не можеше да му позволи и миг спокойствие или време да се възстановява. Тя си пусна Сонара, за да може да разбере къде точно се криеше. Веднага щом разбереше позицията му, щеше да я предаде на Тоору, но използвайки тиха вълна, така че да не знаеше мъжът, че са го разкрили. Това би трябвало да бъде една добра изненадваща атака за двете момичета. Имаше вариант врагът да подготвя нещо специално в дима, но Кьо щеше да разбере за това и да предупреди дракончето.

    Re: Колизеумът

    Писане by Кобаяши Тоору on Пет Май 19, 2017 5:32 pm

    Ноктите на дракона се впиха в гръбнака на нинджата, но за изненада на Тоору, тя не успя да нацели нерв, който да обездвижи противникът ѝ и да отбележе край на битката им. Тя изцъка с език, когато бе избутана назад, а жертвата ѝ изчезна в димът, който беше създала. Вече най-вероятно мъжът беше осъзнал, че битката му е загубена, затова щеше да се опита да се измъкне вместо да атакува отново. Кобаяши знаеше, че времето не е на нейна страна, затова нямаше да дава и секунда на противникът си.
    Опашката ѝ бързо започна да увеличава размерите си, а самият дракон застана на един крак и пое дълбоко въздух. В следващия момент, Тоору като истинска балерина с всичка сила се завъртя на десният си крак, правейки 360 градуса. Междувременно опашката ѝ беше достигнала 10 метра дължина, оставайки с обичайната си дебелина. Холоуа нямаше никаква видимост и само знаеше, че жертвата му е някъде в димът, затова подходи по този начин. Опашката разряза на две димната завеса като рано или късно повреме на завъртането щеше да удари и нинджата. Кобаяши се беше завъртяла, за да може да събере максимална сила и скорост на атаката си, с която да отблъсне човека настрани и да разпръсне поне малко димът, което да изкара мъжът на по-видимо място.
    Силно се надяваше с този удър нинджата да беше повалена веднъж за винаги.
    avatar
    Ранс

    Брой мнения : 242

    Re: Колизеумът

    Писане by Ранс on Съб Май 20, 2017 4:45 am

    Сонар техниката на Хибики даде доста изненадващи резултати:
    Първо, в пушека от димната бомба нямаше никого. Вместо това се усещаше нечие чуждо присъствие два метра под земята. През това време Тоору вече бе тръгнала да замахва с опашката си и както след момент и сама се увери - нищо не удари.
    Второ, назад пред входа в стената тъкмо бяха дошли две нови човешки фигури, отправящи се насам - жена и мъж
    В лявата част на трибуните пък, зад сенките на една колона, намираща се на насред най-долните редове се спотайваше някой друг. Имаше мъжко телосложение сякаш.

    /Всичко това се случва в границите на 2-3 секунди. Времето ви за предаване на информацията и реакция по нея също ще е ограничено./

    Хибики Кьо

    Брой мнения : 25

    Re: Колизеумът

    Писане by Хибики Кьо on Съб Май 20, 2017 11:03 pm

    Изведнъж от нищото ситуацията стана доста напечена. Непознати фигури се появиха наоколо, незабелязани досега заради аурата от замъка. Сонарът на момичето им помогна доста повече, отколкото очакваше. Сега въпросът беше как да постъпи. Първо, най-важното бе да се отдалечат от земята, тъй като непознатият, вероятно нинджата, имаше предимството. След това, човекът зад колоната беше втората заплаха като по-близък до Кьо и Тоору. И накрая, двамата извън арената, идващи насам, тъй като бяха най-далеч. Не се знаеше дали всеки новодошъл бе враг, но бе по-сигурно да бъдат третирани така. Нямаше много време за приказки и решения. Хибики изстреля един Бум към колоната с потайния персонаж, целяща да я събори върху него или поне да му създаде проблеми и да им спечели време. След което, използвайки вълна, която само холоула да чуе, каза колкото се може по-бързо:
    - Има някой заровен под земята и някой при колоната, която ударих. Хвани ме и излети в противоположна посока върху трибуните.
    Времето им за действие ставаше все по-ценно и се надяваше дракончето да го осъзнава. Както и се надяваше да я послуша.

    Re: Колизеумът

    Писане by Кобаяши Тоору on Нед Май 21, 2017 12:25 am

    Атаката на Тоору не намери целта си, но преди дори да се наложише да се замисли къде е изчезнала нинджата, холоуът чу отново гласът на другият човек. Бързо асимилира какво се случва и идеята ѝ се препокриваше с тази на Кьо. Височината на арената достигаше стотина метра, а диаметърът двойно повече. Кобаяши се затича към новата си приятелка, и когато бяха достатъчно близо една до друга, огромната ѝ опашка се насочи към нея, обвивайки я цялата. Крилата ѝ започнаха тежко да махат, докато дракона придърпваше човекът към себе си, секунда по късно тя замахна този път със всички сили и се откъсна от земята, а малко и малко след това опашката и се отдел и зад нея повдигайки лекото момиче. Тоору започна със всички сили да лети все по-нагоре и напред в противоположната от саборената колона посока, а пътникът ѝ удобно бе обвит целия в одебелената ѝ опашка, а единствената гледка бяха задните части на дракона. Скоро арената щеше да бъде пълна с различни същества, затова на Тоору и трябваше време да премисли ходовете си , така че нямаше намерение да спира докато се изкачиха на най-горните редове, където човешкото зрение нямаше да може да ги засече толкова лесно.
    avatar
    Ранс

    Брой мнения : 242

    Re: Колизеумът

    Писане by Ранс on Пон Май 22, 2017 4:53 pm

    Звуковата атака на момичето се разби в колоната и макар да не можа да я събори (доста повече от 20 щети са нужни за събаряне на каменна колона), поне вероятно бе забавила и/или изненадала, който се криеше зад нея. Въпросният индивид не се показа обаче, явно бе твърдо решен да продължава да се крие.
    След това, бавно но успешно Тоору литна във въздуха с Хибки под ръка опашка и започна да се издига към по-високите нива на десните трибуни.
    (имайте предвид, че силата на Кобаяши не позволява да лети бързо, докато носи някой друг, така че не се надявайте да можете да избягвате далекобойни атаки така)
    Секунди по-късно, докато още летяха, момичетата видяха как от старото място на Кьо се образува дупка в земята и изскочи нинджата, с уакизашито  нагоре, все още обгърнато от синьото му реатсу. Целта му вероятно беше да я прониже изненадващо.

    През това време през входа влезе руса жена, с превързана лява ръка и черна чантичка на кръста. Оглеждайки се наоколо, тя веднага забеляза нинджата, а след това и отдалечаващият се драконски холоу. Без да казва нищо, просто вдигна здравата си ръка нагоре към небето. Нинджата изглеждаше изненадан от присъствието й (както и от пропуска на атаката му), но не предприе враждебни действия.
    avatar
    Йоши

    Брой мнения : 29

    Re: Колизеумът

    Писане by Йоши on Пон Май 22, 2017 6:46 pm

    - Разчитам на теб - рече Йоши, докато се спускаше с бяг напред в колизеума, минавайки покрай Юми. Най-после бързината му щеше да влезе в употреба. Виждаше голям и грозен дракон да лети към дясната част. Холоу. Добра първа мишена. Голяма, бавна, трудна за пропускане. Носеше човек, който вероятно щеше да яде, макар да изглеждаше прекалено читав, за да е поел някакви щети, че да бъде победен от рептила. Или му кооперираше, което звучеше като максимална глупост или холоуа беше много по-силен от човека и го беше набарал в арената, а сега смяташе да регенерира с реятсуто му.  Куиншито смяташе да я забави още повече. Докато бягаше навътре и надясно към мишената си, отприщи реятсуто си, натискайки летящия дракон с душевната си сила. Това щеше да го направи изключително приятна плячка. Нямаше как да му се измъкне с такава скорост, не можеше и да се обърне, за да го настигне. Щом вече му беше в обсега, брейслетите на Йоши засияха, като от левия се образува лъка му, с който веднага се зае да праща стрела след стрепа по дракона, спазвайки максималното бойно разстояние, за да има време да отреагира. Макар че с тази скорост, нямаше как да го притесни, освен ако не разполагаше с далекобойни атаки.


    _________________
    Achievement: Първия НПЦ кил в играта. Very Happy

    Re: Колизеумът

    Писане by Кобаяши Тоору on Пон Май 22, 2017 11:16 pm

    // Само да отбележа, че като бяхме на входа нинджата беше на 50 метра от нас, а след това само отстъпваше назад като се биехме, ако включим и това , че отлетяхме макар ѝ бавно преди да нахлуят всичко в момента би трябвало да се намираме на около 100 метра от входа и новодошлите. Just saying //

    Тоору упорито махаше с криле във въздуха, опитвайки се да закара двамата до трибуните. Тя забеляза новодошлите, но макар ѝ да не искаше да ги подценява, типичните им човешки опити изглеждаха доста жалки. Момчето се опита да отвори стрелба от 100тина метра далечина, докато жената също изглежда приготвяше своята атака. Въпреки далеч, холоуа не искаше да рискува да носи постояно Кьо, затова бързо се насочи диагонално надолу. Искаше да стигне колкото се може по-бързо трибуните, за да свали човека и двамата да можеха да продължат на крака нагоре по редовете. Ако стъпеха на земята, щяха да се намират на вече повече от 100 метра разстояние и ако се изкачиха нагоре, ъгълът щеше да е изключително неудобен за новодошлите да ги обстрелват. Докато се приземяваха, Кобаяши внимателно наблюдаваше какъв ще е резултата от летящите към нея стрели. Макар и не толкова мобилна, тя щеше да има някакво време да реагира на атаката, която идваше от огромно разстояние. Междувремено отпусна леко захвата на опашката си, за да позволи на Кьо да мърда с ръце, ако искаше, веднъж вече бе показала , че има защитни техники , така че ако се наложеше най-вероятно щеше да блокира част от стрелите.

    Хибики Кьо

    Брой мнения : 25

    Re: Колизеумът

    Писане by Хибики Кьо on Сря Май 24, 2017 2:11 am

    Ставаше все по-лошо. Новодошлите, за които не остана време да спомене, явно бяха приятели на нинджата, тъй като без да му мислят веднага се втурнаха след летящото комбо, а мъжът не предприе действия срещу тях. Дори не си обелиха дума. Много странно. Ами сега? Да продължат битката щеше да е абсурдно. А и най-големият проблем бе, че се появи далекобоен противник, който да им седи на "опашката". Трябваше да се омитат възможно по-скоро. Може би тогава нямаше да ги гонят, а щяха да си продължат с изпълнението на плана за "световно господство". В краен случай, Кьо щеше да се предаде и да се присъедини към организацията им, надявайки се да не я убият. Не е като да им беше безполезна, само подразни малко нинджата, нищо лошо.
    - Слез на трибуните. На крака ще ни е много по-лесно. - рече Хибики тихо, колкото само Тоору да я чуе. Момичето не искаше да използва повече от реацуто си, затова беше готова да понесе един-два удара, макар и малко вероятни да стигнат до нея.

    Sponsored content

    Re: Колизеумът

    Писане by Sponsored content


      В момента е: Сря Сеп 19, 2018 8:47 am