5ти отряд

Базата на пети отряд се състоеше от две двуетажни сгради с подобен дизайн и височина, с дървен мост, издигнат на колони, свързващ горните им етажи за по-бързо преминаване между тях. Намирайки се в по-застроена зона на Сейрейтей, всичката земя наоколо бе покрита с каменни плочки, а бели стени се издигаха по краищата на базата, за да предоставят частично уединение от шумовете на улицата и минувачите отвън.
Първата от двете сгради служеше за събрания и всякакви ежедневни занимавки на отряда, а втората функционираше като библиотека на първият етаж и офиси на втория. Това включваше и капитанският офис, който в момента бе неизползван.

Септемврийската жар препичаше бараките. Сора бе разпределен по свое желание в пети отряд, знаейки да невероятният Капитан Айзен, за добрият му нрав, сдържаност и доброта към хората около него. За неговата лоялна лейтенантка и цялостната хармония в отряда. Малко след постъпването си цялата представа, която имаше за всичко и всички бе разпиляна на милиони парчета. В един момент Капитан Айзен бе герой, в следващият се подвизаваше като злодея в приказката на всички Шинигамита, отряда, в който бе толкова въодушевен да се учи и пребъде нямаше нито капитан, нито лейтенант. Хаос цареше в бараките, никой не знаеше какво се случва и какво бъдеще очакваше това място.
Младото Шинигами се разхождаше около бараките на отряда. Атмосферата бе тягостна, Сора имаше чувството, че се задушава и идвам успява да поеме въздух, духът му бе сломен, главата му леко приведена. Леко движение нагоре насочи очите на шинигамито, ярките лъчи го озаряваха, а той търсеше надежда.

По време на депресарската си разхода, Сора попадна на непознато лице из един от коридорите на базата - млада жена, със секретарски очила и черна коса, вързана на кок. Държейки дебела папка в ръце, тя прелистваше от лист на лист, съсредоточено четейки информацията вътре. На шинигами униформата й бе закачена лента с номерът 8 - ето защо младежа не я бе виждал досега, въпреки че общо взето вече се бе запознал с повечето хора от отряда си.
- Чакай.- със спокоен, но леко команден тон каза тя, точно преди да се разминат двамата. - Ти трябва да си Сора, нали?- въпросът й бе изненадващ естествено. Рядко се случваше непознат човек да ти знае името.
- Нанао Исе, лейтенант на 8ми отряд. От днес съм назначена, като временен управител на отряда ти, докато не ви се намери нов капитан или лейтенант Хинамори не се върне на служба.- думите й бяха доставени с напълно информативен и неутрален тон, а липсата на протегната ръка й предаде малко студенокръвен имидж. - Ще карам по същество, защото след като приключа тук имам и в моя отряд работа... бог знае на Кьораку не може да му се разчита да си свърши каквото и да е.- втората половина беше измърморена изпод нос и Сора много не успя да я чуе, но така или иначе ситуацията му стана ясна.
- Доколкото помня, ти трябва да си в момента на патрулна служба...- всички шинигамита, след като се върнеха от мисия им се даваше за седмица-две да служат на патрул из Сейретей. Работата бе напълно проста и безевентна - служеща изцяло да позволи за малко почивка и разпускане, между натоварващите мисии. Същевременно пък цивилните се чувстваха защитени и сигурни, благодарение на въпросните патрули. След няколко секунди бързо прелистване из папката, Нанао намери страницата, съдържаща профилът на Сора. - Наклонности към кидоу специализацията... добри оценки в академията... 2 начинаещи мисии, от постъпването в отряда - успешно завършени.- щом приключи с четенето на документа, лейтенанта умело издърпа листа на Сора, вписа нещо вътре с писалката, която досега бе закачена на предната корица и след това го защипа заедно с нечия друга профилна страница, преди да ги прибере двете обратно вътре. Без да казва нищо повече, тя продължи напред по коридора, давайки знак на чернокоското да я последва.
След петнадесетина секунди стана ясно, че са се отправили към офисите на горният етаж. По-точно към бившият офис на Айзен, сега явно временно принадлежащ на Нанао. Още с преплъзването на вратата, Сора вътре видя, че някого вече ги чакаше - Каори - ако паметта не го лъжеше, тя бе номер 6 или 7 в отряда. Досега единствената им допирна точка на двамата бе на патрул, който имаха още през първите седмици на младежа тук, но още от тогава му бяха останали добри впечатления за нея, благодарение на позитивният й характер и енергичното излъчване. Колкото до външният й вид, той бе трудно да се забрави, поради зализаната назад руса коса, с навсякъде стърчащи перчеми и кичури, както и светлокафявите ярки очи, достигащи почти оранжев оттенък на моменти.
- Имам мисия за двама, и така като единият от вас е с физически наклонности, а другия се специализира в кидоу, покривате добре изискванията.- започна да обяснява Нанао, преди да са имали шанс двамата да си кажат здрасти. - Това е Камакидо Мино, собственикът на бързо разрастващата се корпорация Мино, специализираща се в произвеждането на гигай и гикон, и един от по-малките благородници в Сейрейтей.- с тези думи лейтенанта извади снимка на мъжа от джоба на хаорито си, подавайки я на Сора (само че в кимоно е облечен естествено, не костюм). - Преди две седмици е купил земя в равнините на запад, където е започнал строеж на нова фабрика за бизнеса си.  Проблемът е, че суматохата от строежа е предизвикала вниманието на група холоус, който изглежда се се навъртали из околността.- мисията вече започна да става ясно, каква е. Сора и Каори ще трябва да екстерминират въпросните холоус и също така да пазят строежа от бъдещи вредители, докато бъде завършен. - Докладите от втори отряд твърдят, че холоулите там са нисък ранг. Въпреки това се подсигурете, че ще сте готови за всичко - един от скаутовете изглежда е изчезнал.- завършвайки срещата с кратко упътване, относно координатите на строежа, Нанао набързо отпрати двете шинигамита по пътя им за да си продължава с работата. Не й бе лесно хич да се грижи за два отряда наведнъж явно.

/Тука си пиши следващият пост. Аз като дойде пак мой ред ще те упътя вече къде да се местим./

Залисан в унилите си мисли Сора бе толкова близо да пропусне съществуването на шинигамито до него, едва когато тя го извика, той успя да отреагира и да осъзнае, че не е сам. Момчето повдигна главата си и с най-голяма изненада видя много стилна дама, облечена в стандартно хаори, излъчваща респект, Нанай-сан, лейтенантнаката на осми отряд.
-Исе-фукутайчо!- възкликна уважително Сора, покланяйки се към жената. Без да има особено време да изкаже адмирациите си, момчето се заслуша в промълвените думи, явно имаше нещо, което той трябва да свърши.
Дена започваше с добри новини, явно нещата щяха да възстановят нормалният си ред с малко повече усилие. Шинигамито не смееше да обели дума за да не прекъсва Нанао, щеше да направи много лошо първо впечатление, сред миг двамата потеглиха към бавно към бараките на отряда, Сора все още не знаеше каква точно задача ще му се зададе, но бе видимо ентусиазиран за случващото се, беше като свеж въздух, който не бе дишал от известно време, чувство на спокойствие обзе момчето, а съвсем лека усмивка се появи на лицето му.
Стигайки офиса на бившият капитан на отряда двете фигури пристъпиха в стаята, а там ги чакаше трета, познато лице, бе Каори-сан едно от по-силните шинигамита в пети отряд, Сора имаше привилегията да патрулира с нея, но не бяха приятели, по-скоро познати.
Без да губи много време, командващото лице започна да обяснява ситуацията, с която трябваше да се справят двете шинигамита, ставаше въпрос за строеж, който трябваше да бъде охраняван, поради опасност от холоу. На пръв поглед нещата звучаха доста стандартни без видима причина за притеснение. Сора погледна хубаво снимката, която Исе-фукутайчо извади от хаорито си и съзря възрастен мъж, който отговаряше за всичко.
След детайлните инструкции момчето кимпа с глава притваряйки леко очи, в знак на разбиране и уважение към главнокомандващото лице. Мисията започваше.

- Здрасти! Са-...Со-... хммм...- запъна се Каори, явно не му бе запомнила името добре. Погледа й се насочи нагоре към небето и мигновено сякаш една крушка светна над главата й. -А да, Сора!- викна тя развълнувано, пляскайки с ръце. - Аз съм Каори, радвам се, че ще работим отново заедно!- напомни за името си тя, явно очаквайки другите да имат нейният проблем.
- Как се чувстваш? Първата ти битка ли ще е това?- запита тя с любопитство изписано на лицето й, повече отколкото загриженост или тревога. Поне това го бе запомнила, че чернокоското е нов в отряда и професията като цяло. - Ако нещо те притеснява или не си сигурен, казвай, по което и време на мисията да е.- каза тя, затваряйки входната врата на базата. Сега на улицата, двамата поеха към западният изход на Сейрейтей, който водеше към Руконгай и отвъд там - равнините.

Използвайки времето, докато се предвижваха към дестинацията си, двете шинигамита започнаха да споделят за силите и слабостите си един на друг и за бойните си стилове, за да могат да се нагодят добре и да знае всеки, какво да очаква от другият в битка. Каори изглежда бе физическият тип боец, специализирайки се в Хакуда и Хоухо. Освен това, макар и несвързано, тя сподели, че харесва да се занимава с цветя и билки. Спортовете също са й страст. Сора подозираше, че и дипломатиката ще й се отдава, благодарение на позитивният характер и начинът, по който бързо минава на приятелски тон с нови хора.
- Само дръж котките настрани от мен. Последния път, като случайно една се отърка в мен, после цял ден ми тече носа и кихах.-  рядко се срещаха шинигамита с алергии и изобщо каквито и да е специфични заболявания/физиологични проблеми, но явно Каори бе една от тях. - А и също, другите често ми казват, че съм наивна. Ако забележиш, че нещо ме заблуждават или греша в преценката си, моля те поправяй ме. На мисия сме - не си премълчавай тези неща само за да не ми нараниш егото. - Общо взето това бяха основните черти, които за момента русокоската можеше да опише в себе си. Естествено и тя, като всеки друго човек, можеше да влезе много по-надълбоко и детайлно да говори за себе си, но не само, че щеше да е излишно за мисията, но и трудно все пак си бе да се отвориш нацяло още в първият си такъв разговор с някого.

/Пиши го следващият си пост в равнините направо./