2ри отряд

Базата на втори отряд се намираше на върха на висок хълм, предхождана от дълго стълбище, което трябваше членовете да изкачват и слизат всеки път. Върхът на стълбището директно водеше до двора на отряда - голяма равна арена, направена от жълти каменни плочки, в дъното на която беше входа към самата сграда.
Интериорът вътре представляваше една единствена стая, разделена на две половини чрез високо преграждение от оризова хартия. Външната половина приличаше на доджо, с достатъчно празно място за няколкостотин човека да се съберат, а вътрешната бе обзаведена с елегантна черна масичка, възглавница за сядане до нея и множество стенописи, шарещи се по задната стена. На масата винаги имаше свещ, мастилница и четка за писане, а в страни на пода купчина скролове и печати.

Тук обикновено можеше да се намери капитана на втори отряд - Сойфон.

Вътре бе гробна тишина. Звука от всяка една стъпка, която новото шинигами правеше по дървеният под сякаш разваляше околното спокойствие и я изкарваше да изглежда, като натрапник. Помещението бе напълно безлюдно, с изключението на една единствена фигура, седяща на земята пред масичката в дъното, четейки някакъв свитък - именно Сойфон. Перфектният покой, в който се намираше тялото й през това време, караше човек да се чувства сякаш вижда илюзия. Факта, че от нея не се излъчваше и грам реатсу допълнително подпомагаше за това.
- Новият член? Идеално.- каза тя с монотонно строг глас без даже да поглежда към Йору. След това настъпи отново тишина, давайки възможност на червенокоската да каже ако има нещо на ума.
- Имаш работа. Излез на двора.- поставяйки свитъка обратно на масата, капитана се изправи и изчезна от погледна на момичето. Бе застанала отвън, в средата на арената, заедно с някакъв друг мъж. Емблемата на облеклото му показваше, че и той от 2ри отряд, а реатсуто, което излъчваше бе близо два пъти по-силно от това на Хираи. Имаше дълга синя коса, вързана на опашка и белег от изгаряне на вратът. Телосложението му бе сравнително слабо за мъж, може би заради ниският му ръст, а занпактото му стоеше привързано за гърба, вместо кръста.

Без да казва нищо, Сойфон се обърна на другата страна, изваждайки черен свитък от изпод капитанското си хаори. Разпъвайки го на земята с едно плавно движение, тя зачете някакво заклинание от него. Не след дълго свитъка засия и над него се образува малък сенкаймон.
- Аз съм 12то място офицер на отряда, Канма Ишидо.- представи се мъжа през това време. - Не е по протокол, но първата ти мисия ще бъде с мен в човешкият свят.- започна да обяснява той, въвеждайки червенокоската в ситуацията. - Киото е в статус на паника. Нещо голямо се случва там, а малкото свободни скаути, които имахме да изпратим не са се върнали все още, с изключение на един, чиито живот е в опасност и се третира от 4ти отряд в момента.- мисията вече започваше да става ясна.
- Имате 1 час. Искам детайлна информация за ситуацията.- заповяда Сойфон, съкращавайки обяснението на Канма и изчезвайки пред очите им веднага след това. Славно си бе, че капитаните на първи и втори отряд са винаги изключително заети - явно слуховите бяха верни.

Ако Йору имаше някакви въпроси, то сега бе момента да ги задава.
/Ако не възнамеряваш да отлагаш по някаква причина влизането в човешкият свят, можеш да си пишеш поста направо в главната улица./

Днес бе денят. Денят, който Дизаар очакваше с голямо нетърпение от няколко седмици насам. От днес той бе най младият член на отрядът, който го очарова най много през последните месеци.
Момчето знаеше къде трябва да ходи когато постъпи във втори отряд ,понеже бе прекарал доста време в разговори с учителите по бойни изкуства, който бяха идвали на изнесени упражнения в академията. Затова Диз вървеше с изправена глава и уверен поглед напред към главната сграда на Втори отряд. Бяха му дали съвета още щом прекрачи в територията на отряда да потърси Капитана или Лейтенанта и да се представи. Той не се оглеждаше много понеже бе запомнил обяснението как и от къде да стигне най бързо до сградата. И така крачка след крачка той стигаше все по близо.
/ Ако стигам без проблеми до нея/
Когато Дизаар стигна до сградата на лицето му се появи една лека усмивка и прекрачи прагът и с мисълта, че трябва да попита първия срещнат къде може да намери Капитан Сой Фон или Лейтенант Омаеда.

Първият срещнат се оказа Омаеда, който носеше огромна купчина дървени дъски. Сигурно държеше поне 20на дъски с размерите на педя. Очевидно се затрудняваше с тях и дори не забеляза новака, взимащ завоя.
Последва сблъсък и двамата се проснаха на задниците си. Омаеда не изглеждаше никак доволен.
- Дееееейбаа!! - извика Лейтенанта и потърка задника си.
- Внимавай, къде ходиш бе! Да не си за първи път тук?!
Първото впечатление на лейтенанта за новият член на отряда, изглежда не бе много позитивно.
- Чакай.... ти кой си? - изглежда Омаеда най-накрая успя да фокусира новобранеца и най-накрая му зададе нормален въпрос.