8ми отряд

Въпреки безкрайното нежелание на капитана да се занимава с такива задачи, благодарение на лейтенант Нанао, базата на този отряд бе винаги чиста и подредена. Интериора бе изряден и като по учебник, изглеждайки точно, както човек би очаквал от една военна база за средновековни магически самураи.
Пред сградата имаше и голям ограден двор, покрит с каменни плочки за да е перфектно равна земята и да има удобно пространство за всякакви групови дейности на отряда.

На вторият етаж бе капитанският офис, където често Кьораку Шунсуй си подремваше.

Още от вратата Карасу забеляза необикновената суматоха наоколо. Всеки щъкаше напред назад, забързан за някъде, а в главната стая се намираше лейтенант Нанао, говорейки си с един друг шинигами. Доколкото "младежа" бе разбрал от слухове, тя рядко напускаше компанията на Кьораку - явно нещо важно изискваше вниманието й в момента.
В следващият момент разговора вече бе приключил - непознатото шинигами кимна и се обърна на другата страна, виквайки с все сила за да привлече вниманието на всички наоколо.
- Кхъм, побързайте и ходете към постовете си! Официално вече сме в първо ниво на тревога.- Чувайки това съобщение, повечето от присъстващите напуснаха сградата. Лейтенантката също бе изчезнала безследно, което явно оставяше мъжа, с който бе говорила, като най-важният наоколо. Той бе малко по-висок и едър от обикновеното, с черна зализана коса и боен белег на брадичката, вероятно причинен от катана или друг вид остро оръжие. Изглеждаше на външен вид не по-стар от Каруничи, но на това далеч не можеше да се разчита за преценка на характер и умения така или иначе.
- Който е останал да идва при мен, имаме важна работа.-

Карасу видя цялата соматоха,която беше станала.След като забеляза лейтанантката да вика и крещи,тойсе приближи и чу нейните заповеди,но Каруничи нямаше пост,а беше свободен.Като видя мъжа,който се разпореждаше се привлече към него,застана в близост и заслуша какво имаше да каже.

/Всъщност Нано не е викала, а просто си говореше с мъжа, който викна това за постовете, ама карай. xD/

Общо с Карасу и разпореждащият се мъж бяха останали 12 шинигамита в стаята.
- Преди малко получихме доклад за ненормално голям брой холоус, появили се изведнъж в човешкият свят, покрай град Киото. Причината е все още неясна, а цивилни в опасност ще има много.- Започна да обяснява мъжа, докато другите се нареждаха пред него. - Втори отряд вече би трябвало да са пратили разузнавачи на място, така че първата ни цел ще е да се срещнем с тях и да ги подкрепим подобаващо.- Щом приключи с основната информация, той направи кратка пауза за да огледа внимателно останалите. Погледа му се спря за момент на Каруничи, което го подсети за нещо.
- За тези от вас, които не ме познават: аз съм Икон Будорикава, пето място офицер в отряда. Просто ми викайте Будо за по-кратко, че да ползваме фамилии ми е твърде официално.- След това, всички се отправиха навън към най-близкият сенкаймон (портата, която се ползва за пътуване между Соул Съсаяти и човешкият свят). Сега по време на пътя им до там беше шанса на Карасу да задава някакви въпроси ако има, да се представи на офицера и така нататък.

Останалите шинигамита в групата нямаха кой знае какви отличителни черти, но поне като обща визия Карасу ги позапомни, за да ги различава от другите отряди. Всичките бяха обикновени членове - Будо явно бе единственият офицер в групата.
- Да, така и предположих. Мисля, че даже те видях, като се записваше за отряда.- отвърна Икон на представянето. - В такива масови операции, около всеки участващ офицер от отряда се сформира група, за която те да са отговорни. Съответно, на тези групи им се дават задачи, към които да се придържат. На нас задачата ни е да помогнем на скаутите от 2ри отряд, но въпреки това сме си независими от тях. Вас ви интересуват моите заповеди преди тези на който и да е друг. Единствените хора, които се смятат за по-висшекомандващи от мен в тази ситуация са лейтенанта и капитана ни. Даже и чуждите капитани нямат правото да ни командват.- Приключвайки с изненадващо дългото обяснение, Будорикава направи кратка пауза за да остави време на Каруничи да осмисли всичко. Това принципно бе информация, която той трябваше да научи и усвои в по-спокойни обстоятелства, но случаят не позволяваше за такъв лукс.
- Малко грубо начало за първата ти истинска битка ще е това, но няма страшно: стой концентриран и ще се справиш. Ако преценя, че нещата излизат извън контрол, ще ни изтегля от бойното поле така или иначе.- Добави успокоително офицера.

Благодарение на бързото темпо, с което се движеха, групата вече достигнаха сенкаймон-а. Това вероятно бе последния шанс за по-обстойни и обяснителни въпроси. Щом прекосяха портата, от другата страна ги очакваше Киото и съответно мисията им официално започваше.

Офицерът погледна сериозно Карасу, сякаш замисляйки се за момент.
- Не се отдалечавай от останалите. Най-добрият начин да свикнеш с непозната обстановка, е като имаш други, от които да гледаш какво се прави.- С тези думи, Будо се обърна и премина през вратата, последван от всички останали в групата. От този момент операцията започна.

Човешкият свят изглеждаше коренно различен от Соул Съсаяти във всеки един аспект. Големите съвременни сгради и голямата суматоха от евакуиращи се в момента хора бивайки основните фактори за това. Моментално Каруничи започна навсякъде около себе си да усеща всякакви чужди източници на реатсу, повечето от които определено не принадлежаха на шинигамита. В интерес на истината, даже на петдесетина метра от него в една от близките талпи се усещаше един такъв индивид. Не бе холоу определено обаче - щеше от далеч да се отличава по вид иначе.
- Скаутите на 2ри отряд трябва да са малко нагоре по улицата, да побързаме.- викна Икон, затичвайки се в съответната посока.

/Продължаваме в Главната улица./